Топ вести
06.06.2020 - Люлка за инвалидни колички и… усмивки по лицата на децата в Монтана
06.06.2020 - Проверка на неплатени фишове по Закона за движение по пътищата и Кодекса за застраховането
05.06.2020 - ПАТЕНТНОТО ВЕДОМСТВО С НОВИ 18 ЕЛЕКТРОННИ УСЛУГИ
04.06.2020 - В Белоградчик разясниха условията за регистрацията на лични стопанства
04.06.2020 - НАП ще запечатва обекти само на доказано недобросъвестни търговци
04.06.2020 - Още шестима в област Видин са излекувани от COVID-19
04.06.2020 - Две лица, обявени за общодържавно издирване, са открити при специализирана полицейска операция в Лом
04.06.2020 - Професионално оборудвана оранжерия за отглеждане на канабис е разкрита в село Крайници
04.06.2020 - 71-годишен кулчанин счупил стъклото на предна лява врата на колесен трактор с дървена тояга
04.06.2020 - Поредна жертва на коронавируса у нас, през последното денонощие има 25 нови случая
Хърватия дава нови концесии за петрол и газ в Адриатическо море

Хърватия дава нови концесии за петрол и газ в Адриатическо море

Когато през 2013 г. обяви, че ще насрочи търг за проучване за петрол и природен газ във водите си в Адриатическо море, правителството на Хърватия убеждаваше скептиците с примери за богатството, което донесоха находищата на Норвегия. „Щом не е опасно за Норвегия или Шотландия, не би трябвало да е опасно и за нас“, каза отново премиерът Зоран Михайлович през април. Той се надява по този начин да се помогне за измъкването на страната от шест поредни години на рецесия, разказва Reuters.

Според мнозина хървати проектът е рискована стъпка в кристално чистите води на Адиратическо море, която може драстично да промени начина на живот на повече от 1000 хърватски острова, да ощети туристическата индустрия и да навреди на околната среда.

Този месец се очаква подписването на договори с 5 избрани концесионера, докато кампанията „SOS за Адриатика“ набира сила. Критики отправят не само природозащитници от страната и чужбина, но и местни политици и поп звезди.

Надежди и тревоги на Дуги Оток

„Би могло да е нещо добро, ако ни донесе работа по платформите“, признава Иван Доминич, поддържащ туристически яхти в малкото пристанище на остров Дуги Оток близо до едно от полетата за проучване. Но притеснението му остава: „Няма нужда да се случва катастрофа, един инцидент с разлив е достатъчен. Издържаме се от туризма и риболова. Едно петно и никога няма да можем да почистим морето.“ Едно от условията на концесията е да се работи на поне 10 км от континенталната суша и на 6 км от който и да било остров.

Дуги Оток е близо до националния резерват „Корнати“ – морска защитена територия с приказни води, десетина малки скалисти островчета. Наблизо е една от десетте планирани зони за проучване за петрол и газ. Друга се намира до световноизвестния град Дубровник.

Туризмът е основен мотор на хърватската икономика, като през миналата година, когато страната стана член на ЕС, тя бе посетена от 12 милиона души. Те донесоха около 7 млрд. евро приходи, или 17% от БВП. Но това не помогна за растежа на икономиката – тя се е свила с общо 13% от 2009 г. насам, а безработицата наближава 20%.

Какво правят съседите

Премиерът Михайлович, на когото към края на годината предстоят парламентарни избори, казва, че страната му има „патриотичен дълг“ да си изясни какви ресурси има на нейна територия. Подобни планове имат съседните Черна гора и Албания. От другата страна на морето Италия от десетилетия насам добива петрол и газ от морското дъно. Италианските сонди в Адриатика са извадили през миналата година почти 522 хиляди тона суров петрол, което съответства на 69% от офшорните им добиви.

Хърватският проект е част от амбициите на Загреб да стане доставчик на енергия за района. Плановете включват и строителство на остров Кърк на терминал за втечнен природен газ.

„Хърватия още не е решила дали иска да развива петролно-газова индустрия, или да се издържа от красивата си природа“, казва Игор Деканич, преподавател по петролно инженерство в Загребския университет и поддръжник на проекта. „Реалистично погледнато, нивото на риска е ниско и ако се открият някакви залежи, ползите от тях ще са повече от опасностите.“

„Една катастрофа – и край“

Критиците са твърдо решени да блокират цялото начинание независимо от икономическите последици. Зелената партия Orah планира да внесе през този месец подписка в парламента за нова оценка за околната среда и провеждане на обществен дебат. Зад инициативата стои и основната опозиционна партия HDZ. За провеждането на референдуми срещу сондирането със задължителна сила за резултата им настояват и други екологични организации, включително Greenpeace. Правителството може да обърка плановете им с подготвяната промяна на правилата за събиране на необходимите 400 000 подписа.

От компания Marathon Oil казват пред Reuters, че планират разговори с хърватската общественост и политиците, за да успокоят тревогите им и сочат добрия опит, който имат от работата си в Мексиканския залив, Северно море, шелфа на Западна Африка и офшорните сонди в Аляска.

Но Мирела Холи от Orah казва, че адриатическите води не могат да се сравняват със Северно море и Мексиканския залив. „Адриатика е плитко и затворено море. Една-единствена катастрофа и можете да забравите за цялата икономика по крайбрежието.“

 

 

http://www.capital.bg/

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder