От догодина държавата си дава право да спира плащания към болници, ако прецени, че не са необходими или че не предлагат комплексна или качествена услуга. Това ще стане чрез промени в Закона за лечебните заведения, които правителството прие в сряда. Целта е да се ограничат плащанията към множащите се частни болници. Годишно от здравните вноски на осигурените около 2 млрд. лв. отиват към общо 365 болници. Парите редовно не стигат и промените трябва да дадат решение как да се преразпределят средствата.
Другата важна промяна е, че държавните болници ще могат да се приватизират. Сега те са в забранителен списък.

В описания вариант обаче съществуват опции за субективност: например коя болница е нужна и коя услуга е комплексна. Вторият по-ключов проблем е, че държавата е в конфликт на интереси – тя е най-крупният акционер в болници – университетски, многопрофилни, ведомствени, участва в собствеността на повечето областни клиники и освен това субсидира част от общинските болници. От общо 365 болници, с които работи здравната каса, 100 са частни, а останалите са на държавата и общините. Освен това в съветите, които ще определят здравните карти по места, както и кои болници трябва да ползват обществен ресурс, се доминират от държавата. Председател на всяка областна комисия по здравна карта е областният управител, участват и по двама представители на регионалната здравна инспекция (местното подразделение на здравното министерство) и двама представители на районната здравна каса. Все пак в комисията ще влязат и по двама представители на съсловните организации на лекарите и зъболекарите и по един на професионалистите по здравни грижи и пациентите. Общините ще определят отделно свои представители. Самото решение пък ще се взима от национална комисия, отново доминирана от държавата, с председател здравният министър и участници управителят на здравната каса (назначава се от парламента) и директорите на Националния център по обществено здраве и Изпълнителна агенция „Медицински одит“, които се назначават от здравния министър.

Задача с карта

Отсяването ще стане чрез нова национална здравна карта. Тя трябва да бъде създадена на база изследване на реалните потребности на пациентите и би трябвало да помогне на здравната каса да започне да финансира самото лечение, а не както е сега – болници. По думите на здравния министър Петър Москов с тази карта ще се направи реална снимка на болничната и доболничната инфраструктура, както и на кадровото обезпечаване на системата.

На база становището на комисията по здравната карта НЗОК ще преценява какви средства да отпуска на болниците и дали въобще да финансира лечебни заведения. „Колкото по-добро е лечението, толкова финансирането ще е по-голямо“, обясни Москов. Този избор би трябвало да се прави по определени критерии за качество и комплексност на услугата. Критериите за качество трябва да се изработят от Българския лекарски съюз, който е възложил това на Съюза на медицинските специалисти. В момента такива критерии няма и нито един пациент не е наясно каква е успеваемостта в операциите в дадена болница, каква е смъртността и има ли вътрешноболнични инфекции. Въпросът е дали те ще залегнат в критериите, по които се отсяват клиниките.

Всичко или нищо

Въвежда се задължението болниците да осигуряват комплексно лечение на пациентите, иначе няма да могат да сключват договор със здравната каса за финансиране на социално значимите заболявания (заболяванията в основния пакет на касата). Министърът обясни още, че болниците ще трябва да гарантират, че имат възможност да извършват цялостно лечение, а ако не могат сами – да правят обединения. „Ако някой иска договор с касата, но не може да гарантира пълния път на лечението, трябва да се обедини с друго лечебно заведение – юридически или функционално. Трябва да могат да гарантират графика, последователността и алгоритъма на лечението, както го изисква медицинската наука“, каза Москов.

Според министъра основната цел на промените е с ограничения финансов ресурс на НЗОК, който няма как да бъде много по-голям през следващите години, системата да започне да гарантира излекуването на пациентите, а не съществуването на болниците. „Обединяването на структури за пациентите означава, че те ще получават пълния пакет от необходими услуги на едно място, а няма да се получава така, че една болница е узурпирала скъпата част от нискоразходна, но високодоходна терапия, а пациентът след това ще трябва да обикаля още 3-4 болници, за да завърши лечението си“, обясни Москов.

Отрицателната оценка за качеството ще се дава от началото на следващата година, а положителната – от 2017 г.

Твърде много болници

Друга важна промяна в Закона за лечебните заведения е възможността касата да отказва да финансира лечебни заведения, ако няма реална необходимост от тяхното съществуване. Ако здравната карта даде становище, че желанието за разкриване на нова болница не съответства на нуждите – по критерии достъпност и качество, НЗОК няма да има право да финансира лечебното заведение.

Според министър Москов в България има твърде много болници. „Ако приемем, че общо в половин Европа има 400 болници, а само в България – 360, това означава, че има някакъв проблем“, подчерта той. По неговите думи през миналата година са открити повече лечебни заведения, отколкото казина. Той даде този пример, за да илюстрира колко доходоносно е да се строят болници в България и да се сключват договори със здравната каса. В края на миналата година здравното министерство разреши отварянето на 13 нови болници и 36 нови отделения.
Проблемът е, че повечето нови клиники са частни и са специализирани – има например очна, ортопедична, АГ клиника. Отсега няма как да се познае дали ще бъдат ограничавани всички частни клиники или само по местата, където болниците са повече. На практика това са големите градове – София, Пловдив, Варна, Плевен, Бургас. В останалите области не достигат лекари и болници и рядко някой отваря нова клиника там. Така че проблемът с многото клиники ще възникне точно в големите градове. В София например по данни на Световната банка работят 57 болници, от които 20 са частни, а в града се усвоява почти 40% от ресурса за болници на здравната каса.

Още промени

Сред другите промени в закона е връщането на възможността за приватизацията на лечебни заведения, които сега са в забранителния списък. Така според министър Москов отново ще се спомогне за подобряване на качеството на лечението.

Предвижда се регламентиране на 12-часовите смени на медиците. „И в момента във всяка болница дежурствата са по 12 часа. Това е начинът, по който целият медицински свят работи“, каза Москов. Той обясни, че с промените законът се привежда към практиката и не става въпрос за допълнително натоварване на медицинския персонал.

http://www.capital.bg/