Повече от година след като предишното Народно събрание, доминирано от БСП, ДПС и „Атака“ отхвърли предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждането на национален референдум за изборната система и не взе отношение по внесената от инициативен комитет подписка с над 500 000 души за свикване на допитване, държавният глава отново поставя на дневен ред инициативата си.

В сряда той внесе в деловодството на парламента предложение за свикване на национален референдум по три въпроса, които засягат изборното законодателство и по които избирателите да се произнесат.

Те са: дали гражданите подкрепят част от народните представители да се избират мажоритарно, да се въведе ли задължително гласуване на изборите и националните референдуми и дали избирателите подкрепят възможността да се гласува дистанционно по електронен път.

Идеята е националното допитване да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври тази година.

В мотивите си към предложението Плевнелиев посочва, че чрез въвеждането на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите – пропорционално чрез партийни листи, ще се запази партийното многообразие, но хората ще имат възможност да гласуват и за личности. Аргументът на държавния глава за задължителното гласуване е, че по този начин в изборите ще участват и хора, които по една или друга причина са се отчуждили от политическия живот. „Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни са институциите“, посочва президентът. Освен това според него чрез задължителното гласуване ще се противодейства на корпоративния и купения вот. Електронното гласуване пък ще улесни избирателите, които живеят в чужбина. „Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени“, посочва в мотивите си Плевнелиев.

Предложението за свикване на национален референдум трябва да бъде обсъдено от правната комисия и внесено за гласуване в пленарната зала. Според закона депутатите имат право да променят въпросите само редакционно, но не и да променят смисъла им.

Миналата седмица ГЕРБ внесе промени в закона за референдумите, които улесняват провеждането на национално допитване заедно с местните избори. Една от поправките задължава президента да насрочва националното допитване на една и съща дата с други национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на Народното събрание за провеждане на референдума. Така на практика ГЕРБ обвързва референдумите с изборите – през 2015 г., когато са редовните местни избори, през 2016 г. с президентските избори и през 2018 г., когато са редовните парламентарни избори. Малко преди ГЕРБ и от Реформаторския блок внесоха промени в закона за референдумите. Предложенията на реформаторите засягат праговете за иницииране на допитване, както и валидността на референдумите. Една от поправките предвижда допитванията да са валидни, ако в тях са участвали половината от имащите право на глас по избирателните списъци. Сега този праг е поне толкова, колкото са участвали на последните парламентарни избори. Другото предложение е да се намали броят на подписите, необходими за задължително свикване на национално допитване, от 500 000 на 300 000.

http://www.capital.bg/

Повече от година след като предишното Народно събрание, доминирано от БСП, ДПС и „Атака“ отхвърли предложението на президента Росен Плевнелиев за провеждането на национален референдум за изборната система и не взе отношение по внесената от инициативен комитет подписка с над 500 000 души за свикване на допитване, държавният глава отново поставя на дневен ред инициативата си.

В сряда той внесе в деловодството на парламента предложение за свикване на национален референдум по три въпроса, които засягат изборното законодателство и по които избирателите да се произнесат.

Те са: дали гражданите подкрепят част от народните представители да се избират мажоритарно, да се въведе ли задължително гласуване на изборите и националните референдуми и дали избирателите подкрепят възможността да се гласува дистанционно по електронен път.

Идеята е националното допитване да се проведе заедно с местните избори на 25 октомври тази година.

В мотивите си към предложението Плевнелиев посочва, че чрез въвеждането на смесена избирателна система, при която част от депутатите се избират мажоритарно, а останалите – пропорционално чрез партийни листи, ще се запази партийното многообразие, но хората ще имат възможност да гласуват и за личности. Аргументът на държавния глава за задължителното гласуване е, че по този начин в изборите ще участват и хора, които по една или друга причина са се отчуждили от политическия живот. „Колкото повече граждани изразят воля, толкова по-легитимни са изборните резултати и по-стабилни са институциите“, посочва президентът. Освен това според него чрез задължителното гласуване ще се противодейства на корпоративния и купения вот. Електронното гласуване пък ще улесни избирателите, които живеят в чужбина. „Този начин на гласуване ще доведе до по-висока избирателна активност и повече хора ще се чувстват политически представени“, посочва в мотивите си Плевнелиев.

Предложението за свикване на национален референдум трябва да бъде обсъдено от правната комисия и внесено за гласуване в пленарната зала. Според закона депутатите имат право да променят въпросите само редакционно, но не и да променят смисъла им.

Миналата седмица ГЕРБ внесе промени в закона за референдумите, които улесняват провеждането на национално допитване заедно с местните избори. Една от поправките задължава президента да насрочва националното допитване на една и съща дата с други национални избори, ако такива предстоят в едногодишен срок от решението на Народното събрание за провеждане на референдума. Така на практика ГЕРБ обвързва референдумите с изборите – през 2015 г., когато са редовните местни избори, през 2016 г. с президентските избори и през 2018 г., когато са редовните парламентарни избори. Малко преди ГЕРБ и от Реформаторския блок внесоха промени в закона за референдумите. Предложенията на реформаторите засягат праговете за иницииране на допитване, както и валидността на референдумите. Една от поправките предвижда допитванията да са валидни, ако в тях са участвали половината от имащите право на глас по избирателните списъци. Сега този праг е поне толкова, колкото са участвали на последните парламентарни избори. Другото предложение е да се намали броят на подписите, необходими за задължително свикване на национално допитване, от 500 000 на 300 000.

http://www.capital.bg/