От какво зависи детското IQ
- 25.06.2015
Най-важна за бебешкия мозък е любовта
В края на 80-те години на миналия век, когато в САЩ се разраства кокаиновата наркомания, Хелем Херт, неонатолог от Филаделфия, обезпокоен за децата на зависимите прави специално изследване. Екипът му сравнява четиригодишни деца от семейства с ниски доходи, като ги разделят само по простичкия принцип – употребявала ли е майката наркотици по време на бременността, или не е. Съществени различия при двете групи деца не са забелязани, но пък очевидно ставало едно – при малчуганите и от двете групи интелектът бил доста под средностатистическия. „Децата бяха прекрасни, но тяхното IQ беше 82−83 при средна стойност 100“, спомня си Херт.
Учените били шокирани от това откритие. Започнали вместо да търсят различията, да се опитват да разберат какво е общото между двете групи деца.
Оказало се, че това са бедността и мизерията, в които растат.
Лекарите обикаляли домовете на децата и питали дали там има поне 10 детски книжки, грамофон и плочи с детски песни, играчки, които могат да развият смятането. Интересували се дали родителите разговарят с децата си ласкаво, отговарят ли на въпросите им, прегръщат ли ги, целуват ли ги, хвалят ли ги.
Децата, на които се отделяли повече внимание и грижи, били с по-високо IQ. Ако родителите поощрявали любопитството им, те се справяли с езиковите задачи по-добре. Ако растели в атмосфера на доброта и ласка – по-лесно им било да усвояват упражненията за памет.
Когато малките участници в експеримента пораснали малко, екипът им направил магнитнорезонансна томография и резултатите отново били сравнени. Имало очевидна връзка между размерите на хипокампуса – част от мозъка, отговорна за паметта, и начина, по който родителите са се отнасяли с тях, когато са били на 4 годинки. Огромно значение за развитието на личността имат благоприятните условия в най-ранното детство.
Филаделфийският експеримент, публикуван едва през 2010 г. доказва, че обстановката, в която расте детето, формира главния му мозък. Последващи изследвания подкрепят тази теза.
Учените продължават да работят над въпроса за връзката между социално-икономическия статус на детето и неговия интелект. Докъде са вродените качества и докъде възпитанието? Мозъкът изначално притежава поразителни способности, но развитието му зависи от външни фактори.
Джудит Геруейн, специалист по когнитивна невробиология от университета Декарта през последните 10 години изследва лингвистичните способности на децата. Тя твърди, че бебетата учат граматиката още с раждането си. До неотдавна се смяташе, че те първо учат звуците и после възприемат думите.
Учените са категорични, че децата на две и половина години могат да поправят граматически грешки в речта на персонажи от куклен театър, а на 3 повечето от малчуганите разбират как е устроен езикът, речниковият им запас расте стремително. Но само „оборудването“ на мозъка не е достатъчно. Необходими са и „входящи данни“.
Преди повече от 20 г. детските психолози Тод Рисли и Бети Харт от Канзаския университет записали стотици часове разговори между деца и родители в 42 семейства от различни социални слоеве, наблюдавайки развитието на децата от деветмесечна до тригодишна възраст. Децата от финансово обезпечените семейства, в които родителите са предимно професионалисти с висше образование, чували средно 2153 думи на час, насочени към тях. Връстниците им от бедните семейства чували само 616. Към четири години съвкупната разлика се увеличавала до 30 милиона думи. В бедните семейства родителите обикновено се обръщат към малките с кратки форми — „Седни!“, „Престани веднага!“.
Осигурените родители водят с децата си продължителни беседи на различни теми, развивайки паметта и въображението им. Или, казано с други думи – децата от бедните семейства растат с беден езиков рацион. Децата, с които е разговаряно по-дълго, на три години са били с по-високо IQ, а впоследствие се учили по-добре в училище.
На пръв поглед изглежда, че проблемът може да се реши с повече слушане на думи, без участието на родителите – като се пусне на детето телевизор, аудиокнига, интернет, смартфон… Но се оказва, че тези методи не са ефективни.
Експеримент с малки деца, които биват „облъчвани“ с китайски език по два начина – чрез носители на езика, които се занимават с тях и им разказват приказки на китайски и чрез пускане на аудио и видео записи на китайски. Учените смятали, че децата, гледали видео на китайски, ще възприемат точно толкова, колкото и връстниците им, слушали китайската реч от живи хора. Но разликата се оказала огромна. След живото общуване децата били в състояние да различат китайски фонеми със същата лекота, с която и носителите на езика. А всички останали, които гледали видео и слушали записи, не научили нищо. Социалният опит открива пътя към езиковото, конгнитивното и емоционалното развитие.
spisanie8.bg
Сподели в социалните мрежи:
