Въпреки че в повечето домове всички врати /включително парадната/ са стъклени, а широките прозорци, излизащи направо на улицата, са защитени само с тюлени перденца, англичаните свято съблюдават заповедта: “Не се бъркай в чужди работи”. И не позволяват това да се прави и по отношение на тях самите. За англичанина домът наистина е крепост, в която той е свободен да се държи както си иска, проявявайки всякаква ексцентричност, но при условие да не безпокои съседите си.

Запознанствата

Англия е страната на самотата. Чърчил казвал: “Ако самотното дърво оживее, то израства здраво”. Често англичанките се запознават “задочно”. Тук има огромен брой брачни агенции, клубове за несемейни, интернетклубове, с голяма популярност се ползва вестникарската рубрика “Самотни сърца”.

Има обаче и места, където можеш да се запознаеш с интересни хора и “очно”.

Преди всичко това са парковете. Там англичаните се държат разкрепостено, пренебрегвайки условностите. В парковете можеш да се веселиш, да се търкаляш из тревата, да мечтаеш, седнал на пейка или излегнат под някое китно дърво. Или просто да се разхождаш по алеите. Повечето романтични запознанства стават именно тук.

Друг начин да срещнеш половинката си е съвместната игра на голф. Спортът има много голямо значение не само за мъжете, но и за дамите.

Друго място, където англичанката може да се запознае с бъдещия си съпруг, е пъбът. Хората ходят там за три на пръв поглед противоположни неща – за усамотяване, за общуване със съседите и за нови познанства. В пъба не е прието да се говори за работа.
Въпреки че английският закон разрешава брак след шестнадесетгодишна възраст, хората създават семейство на 20-25. При това все повече двойки предпочитат или да живеят заедно до сключването на брак, или изобщо да не регистрират отношенията си.

Семейството

За най-голямо достойнство на брачния партньор англичанките смятат разбирането и тактичността. Любовта пък заема едва шесто място, изпреварена от грижовността, хумора, честността, верността, сговорчивия характер и щедростта.

Семействата обикновено са малки. Трудно е да се срещнат съпрузи с три деца – най-често двойките имат по едно-две. Може би обяснението е във факта, че все повече англичанки предпочитат да работят. У работодателите пък се наблюдава необяснима склонност да уволняват жените, станали майки, макар че за търсене на нови служители харчат много повече средства, отколкото за платен отпуск на родилките.

Отглеждането на децата преди училище е работа на майката или бавачката. Колкото и да обича внучетата си, бабата никога не би се съгласила да бъде по цял ден с тях – прекалено скъпа й е личната свобода.

От идването им на бял свят малчуганите се възпитават в самостоятелност във всичко. Детето е длъжно да се научи да разчита на самото себе си, то често остава насаме със своите преживявания или проблеми. Порасналите деца никога не остават в бащиния си дом. Така старите хора в края на живота си са самотни.

Битът

Англичанките предпочитат да губят колкото се може по-малко време за битови ангажименти. Приготвянето на храната се свежда до пъхането във фурната на пакети с храна. Много разпространено е поръчването на готова храна вкъщи. Може би поради пълното нежелание на жените да готвят в Англия изобилстват всевъзможни кафенета, ресторанти, традиционни магазини за риба и готови картофи. Появяват се все повече китайски заведения.

Домашното огнище обаче заема огромно място в живота на всяко английско семейство. Влагата, миризмата на плесен, постоянните мъгли и ветрове не предразполагат към прекарване на много време на улицата. В търсене на уют и комфорт англичанките влагат много средства за покупка и подреждане на жилището. Разходите за храна и дрехи те смятат за прахосване на пари. Така прословутите английски закуски с овесена каша, яйца с бекон и тостове с джем са се съкратили до последната си част – тостовете със сладко, и са получили известно допълнение във вид на царевично мюсли.

Никой не се стреми и към пръскане на пари за отопление. Даже сърцето на всеки английски дом – камината, често стои “безработна” и носи единствено декоративен характер. Хората предпочитат да спят с грейка под одеялото.

Идеалната крепост

Англичанките са много властни и взискателни особи. Те се стараят да командват мъжете и това общо взето напълно им се удава. “Рижата надутост на англичанките” – това все така си е основната черта на жителките на мъгливия Албион.

Любимото занимание на много дами е да се глезят в пенливата вана. Защото въпреки че в Англия има много реки и езера, водата тук се разходва много икономично. В много домове до ден-днешен няма душ и кранове със смесител. Изкъпвайки се, англичаните не изплакват ваната, а просто избърсват с кърпа остатъците от сапун.

Мебелите не подлежат на подмяна с векове – тук се ценят старинността и качеството. Когато англичаните казват, че трябва да се обнови обстановката, се има предвид само реставрация, а не покупка. Англичаните не робуват на модата и авангардните интериори от метални конструкции и синтетични материали не ги вдъхновяват.

Английският дом напомня жилище, изградено вертикално: на първия етаж са коридорът, кухнята, гостната и тоалетната; на втория са разположени спалните и банята.

Животни и призраци

Те са част от интериора на “най-добрите домове в Лондон”. Англичаните са луди по животните и искрено вярват в привидения. И едното, и другото е нещо свято за всеки човек и всякакви шеги или неуважителни изказвания се възприемат като лична обида. Любопитно е, че приютите за бездомни животни в Англия били създадени по-рано, отколкото за деца.

Колкото до вярата на англичаните в привидения, тя здраво се поддържа от самата архитектура и, разбира се, от климата. Трудно е да не повярваш в съседството на някое безплътно същество, когато повечето вечери са дъждовни и ти се налага да ги прекарваш пред старинна камина в къща от XVIII век.