Писма от БНБ, че не са правени преводи към Швейцария, по една декларация пред НАП и Сметната палата, един разпитан полицай. Удостоверение за адреса на Христо Бисеров отпреди 15 години. И едно унищожително заключение: „Информацията, определена като класифицирана, придобита от разузнавателните служби – български и чужди – нито съдържа релевантни данни, нито може да послужи за доказателствени цели“. Това е равносметката на съда за събраните от прокуратурата доказателства след близо двегодишното разследване срещу бившия зам.-председател на парламента и зам.-председател на ДПС Христо Бисеров за валутни престъпления и укриване на данъци. Той беше оправдан на 1 декември м.г., а във вторник бяха публикувани мотивите на съда. Те разкриват нагледно как не трябва да се върши разследване срещу представител на висшия ешелон на властта. И как това се случва в България.

Швейцарците са ни виновни

След изчитането на оправдателната присъда от съда преди два месеца, наблюдаващият прокурор Дойчо Тарев (втори наблюдаващ прокурор по делото е Боряна Бецова) коментира, че отказът на швейцарските власти да съдействат на българското обвинение се е оказал ключов за оправдателната присъда. Мотивите на съда обаче разкриват друго – освен недостатъчните доказателства (а в наказателния процес вината на подсъдимия трябва да е несъмнена), самото искане на прокуратурата за предоставяне на информация за швейцарски банкови сметки на Бисеров поначало е било мъртвородено. Причината – незнание (или нарочно пренебрегване) на деянията, издигнати като престъпления в швейцарския наказателен кодекс, и липсата на представа в кои случаи швейцарските власти могат да съдействат на разследващи органи в чужди държави. Това е твърде странен пропуск, предвид че едно от основните обвинения срещу Христо Бисеров е… че е притежавал недекларирани сметки в швейцарски банки.

Две писма, два отказа

Фиаското се е развило в две писма до Швейцария с искане за правна помощ. В първото на практика прокуратурата директно е заявила: „Моля за това лице да ни изпратите движения по банковите му сметки и справка за произхода на средствата по тях, тъй като подозираме, че през тях се перат пари“. Отговорът от швейцарската федерална служба по правосъдието е категоричен – фактите и обстоятелствата, представени от прокуратурата, не са достатъчно подробни. Поискано е обяснение защо банковите сметки на Бисеров са свързани с разследваните престъпления и на какво основание банковата информация е необходима за разследването срещу него.

Според швейцарските власти молбата на прокуратурата е трябвало да се допълни. Държавното обвинение изпраща нова – три месеца по-късно. В нея посочва, че Бисеров вече е бил привлечен като обвиняем за подаване на невярна данъчна декларация и не е декларирал всичките си доходи пред компетентните данъчни органи. Искането този път е да се предостави пълна справка за движението по банковите сметки на Христо Бисеров и плащал ли е за тях той данъци в конфедерацията.

Последвалият отговор на практика поставя точка на съмненията, че Швейцария е отказала съдействие за разкриването на Бисеров (какъвто беше един от аргументите на прокуратурата за забавянето на делото). Министерството на правосъдието и полицията на Конфедереция Швейцария отново обръща внимание на българската прокуратура, че „молбата за правна помощ трябва да съдържа достатъчно фактически обстоятелства, които да дефинират наказуемото деяние и съгласно тях замоленият орган да провери дали е налице двойна наказуемост“. В допълнение се посочва, че недекларирането на банкови сметки не е престъпление по швейцарското право. И, че „липсва яснота поради какви причини се счита, че банковите сметки на уличения Бисеров в Швейцария са свързани с разследваните престъпления пране на пари“. Съвсем естествено, прокуратурата получава втори отказ.

Другите обвинителни тези също пропадат

Причината да се търсят така упорито банкови сметки на Бисеров в Швейцария е наличието на т.нар „суифт“ съобщения за парични преводи, които са открити по време на данъчна ревизия на бившия зам.-председател на ДПС. Това са съобщения, които носят пълната информация от платежни документи, но не са първичен банков документ. Съдът не ги приема като годно доказателство, тъй като не е доказано по никакъв начин, че Христо Бисеров се е задължил по преводите от тях. И това, че в тях е записан адресът на Бисеров отпреди 15 години не може да се свърже по несъмнен начин с него. Отгоре на всичко ревизионният акт от извършената данъчна ревизия, използвана от прокуратурата за основа на обвинителната теза, все още не е влязъл в сила.

Съдът приема и, че наличието на данъчни задължения, констатирани в ревизионния акт на Бисеров на база тези суифт съобщения, не може да се приеме като доказателство за укриване на данъци в рамките на наказателния процес. „И това е така, не само защото двете производства – наказателно и данъчно, са независими от едно от друго, а и тъй като е различен подходът, уреден от законодателя за тях – в наказателното изводът, че е избегнато установяване и плащане на данъци в размер на 18 965, 49 лева, т.е. обвинението, следва да е доказано по несъмнен начин, недопускащ предположения“, аргументира се съдът, „А в данъчното производство се счита, че фактическите констатации в ревизионния акт са верни до доказване на противното.“

„Този подход е различен от приетия в наказателното производство, където тежест на обвинението е да го докаже, а обвиняемият и подсъдимият се считат за невиновни до доказване на противното. Ето защо се прие, че от наличието на определено данъчно задължение с ревизионен акт, независимо влязъл ли е в сила (а в случая не е) не се следва такъв извод и в наказателното производство“, заключава съдът.

„Боряна Бецова е добър прокурор“

Обвиненията срещу Христо Бисеров бяха три – че не е платил дължими данъци в размер на 34 хил. лв., че не е декларирал свои средства по сметки в швейцарски банки (съответно 314 хил. долара и 82 хил. евро) и че не е декларирал парични преводи към доведения си син Ивайло Главинков в Македония. Отделно срещу Бисеров и Главинков се води досъдебно производство за пране на пари, което обаче и до ден днешен не е видяло свят извън прокуратурата.

Разследването е поверено на прокурорите Дойчо Тарев и Боряна Бецова. Както „Капитал“ вече писа, Боряна Бецова е прокурорът в Софийска градска прокуратура с ресор „ДПС“. За нея разследваният (от нея) активист на „Протестна мрежа“ Николай Стайков коментира през декември: „Мога да кажа от личен опит колко добър прокурор е Боряна Бецова, чиито обвинения срещу Христо Бисеров се провалиха в съда днес след две години. Госпожата не е успяла да открие, че имам участие в 3 (три) търговски дружества, надлежно записани в българския търговски регистър с моето име и ЕГН, когато ме проверяваше по сигнал на „агенция ПИК“. Какво да чакаме за сложни дела с чуждестранни регистри, не знам. Всъщност знам – нищо.“

Името на Боряна Бецова стана повод за скандал и по време на едно от заседанията на Висшия съдебен съвет. В началото на декември тогавашният правосъден министър Христо Иванов внесе искане за образуване на дисциплинарни производства срещу Бецова и прокурор Христо Динев заради допуснати нарушения при разследването на бившия министър на вече закритото министерство на инвестиционното проектиране от кабинета „Орешарски“ Иван Данов.

В същия ден бяха и пледоариите по делото на Христо Бисеров. Това накара главният прокурор Сотир Цацаров да обвини правосъдния министър в преднамереност и че внася исканията „в точно определен момент и с точно определена цел“. Той допълни, че „Боряна Бецова е добър прокурор“ и че „в момента тя чете пледоария, в която ще поиска присъда от четири години затвор“.

И в действителност прокурор Бецова в този момент поиска четири години затвор за Христо Бисеров. От които съдът присъди нула – с горепосочените мотиви.