13 февруари-процесът на Галилей
- 13.02.2016
Конфликтът на Галилео Галилей с римокатолическата църква, породен от неговите теории за хелиоцентризма, достига своята кулминация след обидата, която нанася на своя стар приятел папа Урбан VIII. На 13 февруари 1633 г. италианският физик, астроном, астролог и философ пристига в Рим, за да се изправи пред съда на Инквизицията по обвинение в ерес.
Дългогодишният спор между Галилео и римокатолическата църква относно това дали Земята се върти около Слънцето или тъкмо (теорията на Коперник) обратното – Слънцето около Земята (теорията на Аристотел) изглежда привидно разрешен през 1632 г. По това време папата разрешава публикацията на книгата „Диалог за двете главни световни системи“ с уговорката, че Галилео ще включи гледната точка на главата на римокатолическата църква.
Италианският учен се съобразява с това искане на папата. Той обаче – неволно или не – предава думите на Урбан чрез героя Симплициус – защитникът на аристотеловия геоцентричен модел в книгата, често се обърква от собствените си грешки, а понякога се излага като глупак.
Повечето изследователи смятат, че Галилео не го прави нарочно и остава шокиран от реакциите на книгата си. Папата не приема с лека ръка публичното си осмиване, нито силния уклон към хелиоцентризма и Галилей е извикан в Рим, за да даде обяснения.
В края на краищата е признат за виновен и е принуден да се откаже от хелиоцентризма. Книгата „Диалог за двете главни световни системи“ е забранена, а Галилео е осъден на доживотен затвор. Благодарение на съдействието на неговите приятели тя е заменена с домашен арест. Галилей е изпратен да излежава присъдата си в двореца на Асканио Пиколомини, архиепископ на Сиена. По-късно той се премества в своята вила в Арчетри край Флоренция, където остава до края на живота си.
Източник: obekti.bg
