Трифон Зарезан, денят на лозарите и кръчмарите
- 14.02.2016
Днес празнуваме Трифон Зарезан, денят на лозарите и кръчмарите. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун пияница.
През този ден се зарязват лозята и това ни подсказва за настъпващата пролет. Зарязването се извършва от мъже, които събрани на групи отиват да зарязват лозята съпроводени от свирач. Всеки носи със себе си прясно изпечена пита, наденица или варена кокошка, вино и светена вода. Всеки от стопаните изрязват по няколко пръчки от една или от три лози от своето лозе и полива мястото където е отрязал с вино. По този начин напомня на лозата, че тя трябва да даде добър плод за да може стопанинът да направи от гроздето руйно вино.
Зарязването е съпроводено с изричане на благословии за богата реколта, със светената вода наръсват лозето за да го предпазят от болести. След това всички се събират и избират “царя на лозята”. Едва тогава започва общо угощение. “Царят” е окичен с венец от лозови пръчки, който носи на главата си, и с друг венец, който слага през раменете си. Той сяда на колесар. Лозарите теглят колесаря и под звуците на гайди, гъдулки и тъпан се отправят към селото или града. Там спират пред всяка къща. Домакинята на дома изнася вино в бял котел, дава най-напред на царя да пие, след което черпи и хората от свитата му. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: “Хайде, нека е берекет! Да прелива през праговете!”. Царят отговаря на благословията с “Амин”. След като стигне до своя дом, царят се преоблича с нови дрехи и, окичен с венците на главата и през раменете си, той сяда на дълга трапеза да посрещне хора от цялото село. Затова за цар на този празник се избира заможен човек.
От отрязаните лозови пръчки, лозарите свиват венци, които ги закичват на калпаците си и ги отнасят в къщи за да ги поставят пред домашната икона. След като е приключило зарязването мъжете се събират на обща трапеза в лозята, всеки поставя на трапезата това което носи със себе си. Гощавката е придружена с много песни и хора. Празникът продължава и когато се върнат в селото, мъжете си гостуват взаимно като се черпят с вино. Празникът приключва в селската кръчма, където всички мъже се събират отново заедно.
В църковния календар Св. Трифон е известен с това, че излекувал от душевна болест императорската дъщеря Гордиана. Родителите му били дълбоко вярващи хора и израсъл в такъв дом, той бил закърмен с христовата вяра и още от дете измолвал от Бог чудеса. След като излекувал дъщерята на императора Трифон получил най – голямата награда, добротата на императора към християните. По – късно когато отново започнала гонитбата на християните Трифон бил заловен и измъчван за да се откаже от вярата си, но въпреки всички мъки на които бил подложен, той устоял на обичта си към бога. С последните си думи преди да издъхне той се обърнал на изток и благодарил на Бог, че бил удостоен с мъченически венец, както и неговия син и издъхнал.
Източник: forumnews.bg
