Ивелина Василева. Това е министърът-отличник според Бойко Борисов. Министърът, на когото премиерът казва „Браво!“, защото „безшумно си работи, тихичко, не се пъчи и не може да й чуем името, дето се вика“, но пък постига добри резултати. От друга страна народът твърди, че тихите води са най-дълбоки.

Нямам намерение да отправям персонални критики или бележки към никого, но има факти, които не могат да бъдат заобиколени. Публично известно е, че управляващото мнозинство готви (отново и за пореден път) промени в Закона за управление на отпадъците. Покрай това сякаш нечути остават становищата на браншовите организации Асоциация на рециклиращата индустрия (АРИ) и Българска стопанска камара (БСК), които освен експертните си заключения, казват и нещо потресаващо – у нас, според тях, функционира мощен картел, който прибира към 60 млн. годишно от джоба на гражданите и то без да е ясно къде и защо се харчат тези пари.

Темата е толкова шокираща, че се наложи намесата и на националния омбудсман Мая Манолова, която заяви в прав текст, че „екотаксите, които българските шофьори плащат при регистрация на внесени автомобили, отиват в определени частни фирми, които и без друго печелят от рециклирането на бракуваните коли.“ Омбудсманът обяви и че ще внесе предложения за корекция на текстовете от закона, за да се отчете това фрустриращо изкривяване на всякакви екологични и обществени норми.

Какви са фактите – към днешна дата при внос/първоначална регистрация на кола трябва да бъдат платени 275 лв. за всички МПС над 10 години; за МПС от 5 до 10 години – 260 лв.; за МПС до 5 г. – 194 лв., а за новите автомобили – 138 лв. Това го е научил през портфейла си всеки български гражданин, на когото се е наложило да си регистрира кола в последно време.

Хубаво, но за какво са тези пари? Каква е тази „екотакса“? На теория таксата се плаща от гражданите на специални организации (нямащи право да разпределят печалба), които имат задължението един ден да рециклират вашия внесен днес автомобил. На практика обаче нищо такова не се случва.По официални данни на Министерството на околната среда една от регистрираните общо едва три (!) такива организации у нас е събрала за 2014 г. общо 190 400 екотакси, а рециклираните от нея излезли от употреба моторни превозни средства са малко под 54 хиляди. Отново по официални данни от отчета на същата организация, публикуван в Търговския регистър, приходите й за 2014 г. възлизат на 38,5 млн. лв., а разходваните средства за събиране, транспортиране и оползотворяване са над 37 млн. лв. Де факто тази организация е изхарчила екотакси, събрани от 200 000 автомобила, за да рециклира 50 000. Ако една екотакса е 250 лева средно, то това значи, че данъкоплатците са дали само на тази организация по 1000 лева отгоре кеш, за да се рециклира един-единствен автомобил.

Добре, щом толкова пари дават хората за рециклиране, значи това наистина е скъпа работа. Или поне такава е разумната логика на човек, който не знае как стоят нещата на практика. Истината е още по-нелицеприятна – всъщност рециклирането на един автомобил само по себе си е печелившо. В зависимост от колата и моментната цена на металите, търговците купуват един автомобил за 300-400 лева и след разкомплектоване го продават за 350-450 лева. Сметката, разбира се, е ориентировъчна, но това не променя факта – рециклирането на автомобили само за себе си е печелившо, т.е. няма нужда от евфемизма „екотакса“, зад който се крие нещо съвсем различно от заинтересованост към околната среда.

И тук идваме до болезнената, гноясалата част от историята. През 2012 г., тогавашните управляващи, които днес управляват отново, направиха промени в Закона за управление на отпадъците. Преди промените екотаксата беше 50-60 лева на автомобил. След промените стана 250-260 лева. Това се случи, защото държавата въведе тежки изисквания за организациите, които искат да рециклират автомобили. Само банковата гаранция, която тези организации трябва да внесат в полза на Министерството на околната среда и водите, ако искат да получат разрешително, е 1 000 000 лева. В резултат наличните 14 организации на пазара изчезнаха и се сведоха до 3.

Работа на Комисията за защита на конкуренцията е да провери дали няма картелно споразумение между тези три организации, но фактът, че навсякъде в страната и трите организации работят на еднаква цена, е показателен сам по себе си. Уви, грозната картина става още по-гротескна, когато си отговорим на въпроса къде е държавата и какво прави при тази ситуация, в която е очевидно, че 60 млн. лв. годишно се вадят от гражданите, за да се дадат неясно за какво на едни точно определени компании.

Истината е, че Ивелина Василева, министърът-отличник, може да спести 60 000 000 лева годишно от парите на гражданите с… един подпис. Първото, което г-жа отличникът може да направи, е да занижи цената на държавната организация за оползотворяване на автомобили. Да, такова нещо има – освен трите частни играча, държавата също има една своя организация. Но поради неясна причина тази държавна организация удобно работи на цена по-висока от частните, с което им позволява (координирано или не, нека прецени КЗК) да смъкнат цената малко под държавната и „бизнесът“ да върви. В допълнение г-жа Василева може да разреши и на друга частна организация да се появи на пазара, което (би трябвало) да доведе до намаляване на цената поради наличието на конкуренция, която май към днешна дата отсъства. Желаещи да се включат на този пазар има много, но държавата все не им дава разрешение. Защо става така и дали има фирми спечелили дела срещу МОСВ заради такива откази, но държавата продължава да не ги „пуска“ на този пазар е въпрос, на който отговор трябва да даде ръководството на МОСВ.

Интересно е защо г-н Борисов, като министър-председател, не е разпоредил на своята подчинена г-жа Василева да даде един свой подпис, с което да спести 60 млн. на година от гражданите? Дали г-н Борисов не знае за тази ситуация? Или може би някой му обяснява, че екотаксите за автомобили са европейско изискване? Хубаво би било г-н Борисов да попита близката до него г-жа Ангела Меркел колко са екотаксите в Германия. И дано не остане прекалено шокиран, че в най-богатата държава в ЕС екотаксата за автомобили е цифром и словом 0 (нула) евро. Нула! Докато в най-бедната държава в ЕС екотаксата е 250 лева. Надявам се всичко това да е плод на обикновено недоразумение или недоглеждане. Защото другото би означавало, че в държавата съществува схема, по която един министър не полага един-единствен подпис, с който да спести 60 млн. лв. на гражданите, за да подхрани едни (не)случайни частни фирми. Топката е в полето на управляващите. По действията им ще разберем има ли толкова скъпоструващи случайности.

Автор: Петър Кичашки, юрист