Монтана почете своя летец – герой
- 17.08.2016
„Височината на човешкия полет е безкрайна.” Това са думи на летеца Богдан Илиев, чиято стогодишнина от рождението Монтана чества вчера, 16 август. В централната градска градина на Монтана вече се издига негов бюст-паметника, дело на скулптора Александър Хайтов, който е автор и на монумента на цар Самуил във видинския парк „Рова“. Инициативата за поставянето на паметника на авиационния ас е на семейството на подполковник Богдан Илиев и е осъществена със съдействието на Община Монтана, Клуба на авиатора, Българската авиационна асоциация и Българските военновъздушни сили.
Присъстващите на събитието чуха на запис обръщението на съпругата на Богдан Илиев Мария Илиева, която сега е на 95 години. „Нека помним завета на този голям българин, че трябва да извисим криле над дребните човешки амбиции“, заяви при откриането на монумента кметът на Монтана Златко Живков.
Богдан Илиев е роден на 16 август 1916 година в село Камена Рикса край Монтана. Той е деветото дете в семейството на протойерей Йордан Илиев и съпругата му Ивана. Завършва Трета софийска мъжка гимназия с отличие, а след това и Военното училище на Негово Величество. През лятото на 1938 година е изпратен с още трима свои съвипускници в изтребителна школа Вернойхен – Германия. След завършването й става инструктор в изтребителна школа Долна Митрополита. За изключителни постижение в учебни бойни стрелби на полигона край Беледие хан е поздравен и награден от царя.
На 30 март 1944 година 500 бомбардировача под прикритието на 300 изтребителна нападат София. Срещу тях е вдигната цялата изтребителна школа. Един от пилотите не се явява и Богдан Илиев заема неговото място. Над Плачковица планина в Македония той се сражава с над десетократно надвишаващ го противник. Сваля един от вражеските самолети, но неговата машина получава 20 пробойни. Въпреки това Бпгдан Илиев успява да се приземи на летището в Божурище.
След като България става съюзник на Русия след обрата на войната, Богдан Илиев остава като командир на изтребителната школа и като такъв организира мост за спешна доставка на гориво от Долна Митрополия за съветската щурмува авиация, базирана в Габровница.
През юли 1946 година Богдан Илиев е уволнен като царски офицер. Следват 30 години работа в ДАП – Михайловград, пет години подземна работа в МОК- Мартиново и 17 година в строителството на язовир Огоста. На 30 март 1994 година по случа 50-годишнината от боя над Плачковица, след 48 години Богдан Илиев отново се качва в самолет. Извършва полет над Монтана и Камена Рикса. Две години по-късно умира на 80-годишна възраст.
Подполковник Богдан Илиев е Кавалер на царски орден на храброст и орден „Александър Невски”.
