Новият кандидат на българското правителство за генерален секретар на ООН вече официално е вписан като 13-и претендент за наследник на поста на Бан Ки Мун в световната организация. Името на Кристалина Георгиева и кратката ѝ концепция за това как си представя задачите на ООН, са публикувани на официалната страница.

От началните 12 кандидати се отказаха трима и с включването на зам.-председателя на Европейската комисия на финалната права застават 10. Сред тях все още е Ирина Бокова, издигната от България през февруари. Шестима от десетката са представители на Източна Европа.

Включването на втора българка в състезанието бе забавено заради въпросите, които Русия и още три страни от Съвета за сигурност на ООН, имаха към българското правителство.

Ангола, Уругвай и Малайзия също са питали за разяснения относно изречението „единствен и уникален кандидат“ от писмото за издигане на кандидатурата ѝ.

Ирина Бокова заяви, че планира да остане в състезанието, както и че няма правило, което да я принуди да се оттегли след като издигналото я правителство е оттеглило подкрепата си – обстоятелство, за което се смята, че сериозно намалява шансовете ѝ.

„Хората искат да си изяснят дали има един или двама кандидати от България“ казва Джерард ман Боемен, посланик на Нова Зеландия, който през септември на ротационен принцип е председател на Съвета за сигурност. Поради това, че Нова Зеландия участва с бившия си премиер Хелън Кларк, тя делегира на Русия да ръководи процеса по избор на нов генерален секретар, за да няма конфликт на интереси.

Украинският посланик Володимр Елченко заяви, че не е доволен от „прекалено късното“ включване на Георгиева. „Начинът, по който стана това, не е най-коректният.“ Правилата на ООН позволяват страни членки да внасят кандидатури във всеки етап от процеса за избор, дори в последната минута.

В представената на 6 езика визия за ООН Кристалина Георгиева заявява, че тя е „ясна и проста – в променящият се свят световната организация трябва да е в крак с времето, да поднови актуалността си и да помага на нуждаещите се“.

Затова е нужна работа в 3 сфери: мир, сигурност, предотвратяване и уреждане на конфликти; устойчиво развитие, климатични промени и права на човека; доверие към генералния секретар от страните членки, за да проведе реформи и да приложи добри практики за управление, от които ООН се нуждае.

Тя изтъква, че е била очевидец на драматични политически и икономически промени в собствената си страна и региона и това ѝ е помогнало да разбере какво движи промените и как те променят живота на хората.

„Нося със себе си директен опит в ръководството на програми за околната среда развитието и хуманитарните мисии през цялата ми кариера, имам и опит в активната дипломация на глобалната сцена. Работила съм със страни членки по различни поводи за насочване на бюджетни ресурси там, където те са били необходими и ще допринеса с доказан опит на мениджър в ролята на генералния секретар на ООН. Но най-вече ви призовавам да ме възприемете като лидер, който ще съхрани фундаменталните ценности на ООН и ще отдаде силите си тази велика организация да работи за всички.“

Във финалната част на концепцията си тя обръща внимание на лидерската роля на генералния секретар и това, че „изграждането и поддържането на доверие от страните членки е постоянен приоритет, защото това е горивото, с което работи всичко останало“.

Тя уточнява, че това не означава да се съобразява с исканията на всяка от близо 200 държави в ООН, а да спазва буквата и духа на Хартата, конвенциите, протоколите и международното право, в които са кодифицирани ценностите, принципите и визията за Обединени нации.

Георгиева обръща внимание и на администрацията на ООН, която се нуждае от подкрепа и окуражаване в момент, когато тя е критикувана за слаба ефективност, бавна реакция и липса на фокус.

„Ръководството трябва да има увереност да ръководи и да използва най-добрите днешни практики. Искам да възстановя репутацията на ООН като източник на иновации, партньорство и постигане на резултати. Искам ООН да бъде най-вълнуващото място да работиш.“