Германия започва превъоръжаване срещу заплаха от Русия
- 18.10.2016
Германия е готова да играе по-активна роля във военно-техническото сътрудничество в Европа, заяви германският министър на отбраната Урсула фон дер Лайен на конференция с участието на 200 висши военни от бундесвера.
„Промените са необходими. Изолацията и самоограниченията няма да решат проблемите, с които ние се сблъскваме в света, в Европа и тук в нашата страна“, каза тя.
Фон дер Лайен припомни за агресивните действия на Русия, разрушителната война в Сирия и разгарящите се конфликти в Африка. „Германия е готова да участва, да поеме по-голяма отговорност“, подчерта министърът на отбраната и добави, че този „правилен път“ ще изисква много пари и време.
Урсула фон дер Лайен заяви, че министерството на финансите се е съгласило до 2020 г. да увеличи разходите за отбрана с 10 милиарда евро, които ще бъдат похарчени за нови оръжия и увеличаване на числения състав на армията.
Това решение се нуждае от одобрението на Бундестага, но е само стъпка към изпълнението на целта: да се отпуснат 130 милиарда евро за инвестиционни програми до 2030 г.
Фон дер Лайен се спря отделно на въпросите на европейската сигурност. Европейският Съюз с неговите 500 милиона жители, 1,5 милиона военнослужещи и общ годишен военен бюджет от над 200 милиарда евро е далеч от реализирането на своя потенциал в тази област, счита тя.
В същото време фон дер Лайен подчерта, че не става дума за конкуренция с НАТО, който полага всички усилия за укрепването на своята отбрана на изток с цел да се противопостави на нарастващата военна мощ на Русия.
Европа се нуждае от нови структури, способни оперативно да реагират на разнообразните предизвикателства, категорична е германският министър на отбраната.
Програмата за превъоръжаване на армията е и икономически обоснована. Благодарение на силния си експортен сектор страната формира търговски излишък, който през 2015 г. достигна рекордните 1,2 трилиона евро, при брутен вътрешен продукт от малко над 3 трилиона евро.
Това накара германското правителство да се откаже от бюджетните дефицити, като се търсят различни начин този огромен приток на капитали да бъде рециклиран.
Преди гръцката криза през 2010 г. рециклирането ставаше с отпускане на кредити и инвестиции в останалите европейски държави. Сега този подход среща сериозни затруднения, тъй като се оказа, че увеличаването на потреблението в останалите страни от ЕС стимулира германския експорт и задълбочава икономическите дисбаланси на единния пазар.
Отрицателните реални лихвени проценти на Европейската централна банка също помагат за рециклирането на търговския излишък на Германия, но не са достатъчни.
А ако притокът на капитали не бъде пренасочван, той ще доведе до дефлация в германската икономика и в крайна сметка може да предизвика дори разпадането на еврозоната.
Така инвестициите в сфери, които не са пряко свързани с крайното потребление и износа, като отбраната, са добра възможност за рециклиране на търговския излишък на страната и запазването на стабилността на еврото.
