Видин Вест

Във Видинско вторият ден на Великден се почита като голям празник на две места – в Ново село и в местността Алботин, край с. Градец, където има средновековен скален манастир, но начинът на отбелязване е по-различен. В Ново село на Светли понеделник се практикува обичаят „По кръсти“, при който шествие обикаля оброчните кръстове в селото. Някои твърдят, че този обичай е стар колкото старо е и самото селище, създадено преди повече от 500 години. Обичаят „По кръсти“ не е прекъсван дори през периода 1944-1989 година, като и до днес присъства в културния календар на Ново село. За организацията на празника и поддържане на традицията се грижи настоятелството на читалище „Земеделец – 1874“ – Ново село.

И тази година честването на „По кръсти“ започна с литургия в новоселския храм „Успение Богородично“, отслужена от архимандрит Самуил. На нея присъстваха кметът на община Ново село Георги Стоенелов, председателят на новоселския Общински съвет Георги Керанов, секретарят на Общината Деяна Стоянова-Кайцанова, читалищни деятели и общественици, граждани. След литургията литийно шествие се отправи към оброчните кръстове в източния край при местността Брег водънички, където беше отслужен водосвет, след който се изви кръшно хоро. Шествието завърши при оброчния кръст, намиращ се в двора на детската градина в Ново село.

Някога хората са очертавали границите на селото и землището си с дървета, а по-късно до тях са поставяни оброчни кръстове. Ето защо в спомените на новоселяни до оброчните кръстове е имало вековни брястове или други дървета. На оброчните кръстове в местността Брег водънички се играели народни хора, което става и днес – като близките на починалите през годината раздавали перашки /боядисани яйца/ и козунак, а на музикантите се давали и кърпи. След това шествието обикаляло всички оброчни кръстове от изток на запад, като по спомени на възрастните хора свещеникът е бил на кон. Стигало се чак до края на землището в местността Зелена, който отстои на 9-10 км южно от р. Дунав. Накрая хоругвите се потапяли в Дунава и се занасяли в черквата.

Обиколката на оброчните кръстове очертава границите на селото и по този начин го идентифицира и отделя от съседите. Това става на Великден, когато според вярванията небето се отваря и става среща на живите и мъртвите в духовното пространство. По този начин живите се прекланяли пред предците си и им показвали, че са запазили постигнатото от тях. Едновременно с това, с молитвите се измолвала и помощта на отвъдното за здраве и берекет през новата година. Елементите на обичая са наситени с многопластова символика. Празникът започва с християнска литургия, а след това се обикалят всички дървета и оброчни кръстове, което е езически ритуал. Живите се стремят да направят всичко, за да осигурят добруването на селото. Предците трябва да дадат своята благословия  за бъдещето му.

По сведения на новоселяни, към края на 50-те години на миналия век е отпаднала пълната обиколка на оброчните кръстове, в която участвали църковните служители на коне. Уедряването на нивите в блокове през 60-те години довело до разрушаването на част от оброчните кръстове и до промяната на пътищата в полето. Но като цяло обичаят с неговите основни елементи, цел и смисъл са запазени и се поддържат.

Обичаят „По кръсти“ има изключително значение за новоселяни и се съхранява като жива културна практика. Но по-важното е, че в шествието и народните хора един до друг са малки и големи, че обичаят е един от най-силните детски спомени на всеки новоселянин, независимо дали живее тук, или в чужбина, че за „По кръсти“ новоселяни се събират, за да почетат паметта на предците и да се заредят с енергия.

Екип ВидинВест