Топ вести
05.03.2024 - Обществено обсъждане по проект за изменение и допълнение на Наредбата за организация и управление на гробищните паркове на град Видин и общината  
05.03.2024 - Министър Цеков: Днес сме една идея по-близо до това да имаме нормална свързаност между столицата и Видин
05.03.2024 - Дрогиран шофьор прати моторист в болница
05.03.2024 - Националният статистически институт ще проведе за втори път състезанието DATATHON за ученици
04.03.2024 - Движението по новия 13,6 км участък Макреш – Бела от пътя Видин – Ботевград ще бъде пуснато на 5 март
03.03.2024 - Община Видин чества 146 години свободна България
03.03.2024 - 146 години свободна България
01.03.2024 - Над 600 първокласници получиха българското знаме във Враца
01.03.2024 - Остава 1 месец до крайния срок за изпращане на детски творби за конкурса „Тъпан бие, хоро се вие“
01.03.2024 - Над 40 вдъхновени от Япония продукта завладяват рафтовете в Lidl
141 години от клането в Батак

141 години от клането в Батак

„От Батак съм, чичо. Знаеш ли Батак?
Хе, там зад горите… много е далече,
нямам татко, майка: ази съм сирак,
и треперя малко, зима дойде вече.“
Иван Вазов

Баташкото клане е най-драматичното събитие в българската история. То е извършено от османски башибозук от съседните помашки села под прякото командване на Ахмед ага Барутанлията. След клането той е осъден и изпратен на заточение в Диарбекир, но по-късно е помилван от султан Абдул Хамид II. Според различни източници, в селото са избити между 1400 и 5000 души. Сред тях са мъже, жени и деца.

В хода на въстанието църквата „Света Неделя“ се превръща в последната крепост на разбунтувалите се жители на Батак. След разрушаването на училището башибозуците започнали да издълбават дупки в оградата на църковния двор и да стрелят по всички вътре, като убивали всеки, който се опитал да избяга. Най- ужасната част от клането в Батак е през нощта на 2 срещу 3 май в църквата „Света Неделя“ и двора .

На сутринта на 3 май башибозукът успял да проникне в двора на църквата и да избие хората в него, но входната врата на храма не поддала, тъй като била „залостена“ от хората в храма.

Защитата на църквата продължила три дни. За да принудят жителите на Батак да се предадат, врагът пускал пълни с пчели кошери и запалена слама с газ. Много от хората в църквата загинали заради недостиг на кислород.

Поради липсата на вода майки копали с голи ръце, за да намерят подпочвена вода. Барикадиралите се вътре използвали зехтина от кандилата и кръвта на изкланите.

На третия ден все още оцелелите решили да излязат навън, след като разбрали, че вътре са обречени. Когато отворили портите на църквата, Ахмед ага Барутанлията чакал отвън с башибозуците си. Започнало безпощадно клане, само тези, които склонили да приемат исляма, останали живи, а останалите били обезглавени.

Кървавият и варварски акт кара дори и Европа да настръхне. Съчинението на Робърт Джаспър Мор „Под Балкана“, заедно с репортажите на Макгахан във вестник „Дейли Нюз“, са един от ценните извори на сведения за бунтовната 1876 година.

Екип ВидинВест

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder