Предимството да бракувате стара кола
— 15.01.2025С напредването на екологичните изисквания, много собственици на стари автомобили са принудени да ...
Прочети повече ...Истинското име на Николай Лилиев е Николай Михайлов Попиванов, той е роден на 26 май 1885 година в Стара Загора в семейство на потомствени учители и свещеници, нo от малък остава кръгъл сирак. Основно образование получава в родния си град, а после завършва търговска гимназия в Свищов през 1903 година.
Литературните му интереси се проявяват още през ученическите години, но тласък за поетическа изява му дава срещата с Димитър Подвързачов към края на 1903 година. По това време Лилиев е чиновник в старозагорската земеделска банка и е отпечатал само две пародии в сп. „Българан“, подписани с инициали.
През есента на 1909 г. Лилиев спечелва конкурс и заминава за Париж, където учи търговски науки със стипендия на Министерството на търговията. От Париж изпраща стихотворения, които Подвързачов и Дебелянов публикуват в списанията „Съвременник“, „Оса“, „Смях“, „Наш живот“, „Демократически преглед“, „Съвременна мисъл“ и др. В хумористичните издания се подписва с псевдонимите Одуванчик, Анонимус, Лилипут.
През 1910 година Лилиев е представен с 14 стихотворения в първата „Антология на българската поезия. От Вазова насам“, съставена от Димитър Подвързачов и Димчо Дебелянов. След завръщането си от Париж (лятото на 1912 година) е учител в търговската гимназия в Пловдив (1912–13) и в Свищов (1913–15).
По време на Балканската война е граждански мобилизиран в Стара Загора. През 1914 година участва със стихове, преводи и критика във всяка от петте книжки на редактираното от Д. Подвързачов сп. „Звено“. През Първата световна война е редник и кореспондент. След войната работи в Дирекцията за стопански грижи и обществена предвидливост, в издателството на Александър Паскалев, в Дирекцията по печата във Външното министерство, в различни редакции. Първата му книга „Птици в нощта“ излиза в две издания. От началото на 1920 година Владимир Василев започва да издава сп. „Златорог“ и привлича Лилиев за съредактор и постоянен сътрудник.
През 1921 година Лилиев заминава (заедно с проф. Н. Михов) за Виена и до септември 1924 година работи последователно в големите библиотеки на Виена и Мюнхен върху подготовката на историческа библиография за българския стопански живот през вековете. В тези години стриктно изпълнява ангажиментите си към сп. „Златорог“, като осигурява голяма част от чуждестранната кореспонденция на списанието. През 1922 година излиза книгата му „Лунни петна“ (наградена от Министерството на просвещението).
От есента на 1924 до 1928 година е драматург на Народния театър в София.
След поемата си „Родина“ (1925) в продължение на 6 години Лилиев не публикува нови стихове. Тази пауза е белязана с две важни събития в творческата му биография. В края на 1931 година се появява антологичната му книга „Стихотворения“, а през март 1934 година в „Златорог“ излиза цикълът „При морето“ — последните стихове, които поетът отпечатва приживе. Те са свързани с пребиваването му във Варна, където е преподавател по френски език (1932–1934) в Търговската академия. Цикълът предизвиква широк отзвук. Възприема се като поетическо възкресение и обновление, като нова стилистична ориентация на поета.
Като драматург в Народния театър в София (1934–1960) Лилиев оставя трайни следи в българската театрална култура. Възражда и следва най-добрите традиции на театъра, положени от Пенчо П. Славейков и Пейо Яворов. Присъствието му се оказва особено стимулиращо за развитието на българската драматургия. Привлича за каузата на театъра най-добрите български писатели и преводачи. Превежда за нуждите на репертоара огромна част от европейската класическа и съвременна драма: Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Морис Метерлинк („Чудото на Св. Антоний“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“), Хенрик Ибсен („Малкият Ейолф“) и др. Името на поета е свързано с разцвета на българския театър през 30-те и 40-те г.
След комунистическия преврат на 9 септември 1944 г. поезията на Лилиев е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната комунистическа литературна критика. Избран е за академик (1945); участва активно в изданията на Института за литература при БАН, но повече не написва нито ред поезия.
Екип ВидинВест
С напредването на екологичните изисквания, много собственици на стари автомобили са принудени да ...
Прочети повече ...Едно от най-големите предизвикателства за всеки шофьор е да се справи с проблемите, възникващи пр...
Прочети повече ...Бебешките колички отдавна са неизменна част от ежедневието на родителите. През годините тези прод...
Прочети повече ...Кампанията включва промоционални условия при покупка на определени модели смартфони и смарт часов...
Прочети повече ...Новото поколение служители,отказват да работят за заплата под 4 000 лв. Предпочитанията на младит...
Прочети повече ...ВИДИНСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ и НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЦВЯТ 1870” канят на ПРАЗНИЧНА ВЕЧЕР
Ако имате нужда от бърза и евтина смяна на гуми, без да ходите в ...
Прочети повече ...