Растения виреят при 72°С в гореща вулканична почва
- 13.06.2017
В силно активна вулканична област в Нова Зеландия, където температурите на почвата може да достигнат 98.5° С, са намерени няколко растителни вида, които могат да оцелеят в такива екстремни условия.
Геотермалните полета, областите, където почвата се нагрява от разтопените скали долу, са известни със своите горещи извори и гейзери. Но там вирее и различна растителност. Екип от учени, ръководен от Марк Смейл от Landcare Research, анализира 15 такива полета във вулканичната зона Таупо на Северния остров на Нова Зеландия.
Специалисти вземат образци от растителността, измерват температура на почвата и проучват почвените проби за определяне на нивото на рН и на съдържанието на метали. Геотермалната почва често има екстремни стойности на рН и необичайно високи, а понякога и токсични, нива на метали като алуминий, за които се смята, че влияят на растежа на растенията.
Екипът открива, че за разлика от околните гори, най-високите растения в геотермалните зони са храсти. Растения с плитки корени като обикновени и чернодробни мъхове, са единствените оцелели в зоните с много гореща почва, температурата на която се измерва 10 см под повърхността.
Смейл и колегите му констатират, че един дребен мъх Campylopus pyriformis, вирее в най-гореща почва – в нея температурата достига 72° С. Такива температури – около 80° С – не може да издържи нито едно растение, освен може би някои термофилни водорасли, посочва Марк Смейл.
Тъй като температурата на почвата в такива места силно нараства с дълбочината, дори тези издържливи на топлина видове са ограничени само до няколко сантиметра от повърхността на горещата почва. Те са адаптирани с къси корени – или корени, които се простират странично вместо надолу.
Растенията в геотермалните райони са се адаптирали към високите температури, които повишават метаболитната активност на клетките и намаляват растежа. В райони, където почвата е с няколко градуса по-хладна, при 68 ° С, екипът на Смейл открива канука (kanuka), храст, ендемичен за Нова Зеландия и Lycopodiella cernua, плауновидно спорово растение, широко разпространено в области с тропически климат.
Намерени са и няколко цъфтящи растения. Но е установено, че температурата на почвата е основен фактор за ограничаване на растежа на растенията.
Една от задачите на екипа е да класифицира геотермалната растителност във вулканичната зона Таупо, за да се определи дали са необходими стратегии за опазване. Асрун Елмарсдотир (Ásrún Elmarsdóttir) от Исландския институт по естествена история в Рейкявик твърди, че тези области трябва да бъдат защитени. Растенията са застрашени от геотермалните енергийни проекти и от туристите, които ги тъпчат. „Растителността често е уязвима“, обяснява тя.
Изменението на климата обаче не е проблем. Въпреки, че части от вулканичната зона Таупо изпитват студени зими и чести слани, екстремните условия в геотермалните области имат по-голям ефект върху растенията, отколкото климатът. „Това са едни от малкото места, които са имунизирани срещу изменението на климата“, коментира ръководителят на екипа.
Източник: 1den
Снимка: 1den
