Най-големият взрив в историята на космонавтиката
- 03.07.2017
3 юли 1969 г. – Най-големият взрив в историята на космонавтиката
Ракетно-космическият комплекс H-1 — съветска ракета-носител от свръхтежък клас – прави втори опит за полет, след като първия (на 21 февруари) се оказва неуспешен.
Възниква авария в двигател № 8 на Блок А. Ракетата успява да се издигне само на 200 метра. На 23-та секунда от полета пада на стартовата площадка. В резултат на най-големия взрив в историята на космонавтиката е тежко повреден целия стартов комплекс. За възстановяването му са нужни почти две години.
H-1 e rазработена в средата на 60-те години на XX век от ОКБ-1 (Опитно Конструкторско Бюро – 1) под ръководството на Сергей Корольов, а след неговата смърт — под ръководството на Василий Мишин. Първоначално е предназначена за извеждане на ниска околоземна орбита на тежка (75 тона) орбитална станция с перспектива за обезпечаване сборката на Тежък междупланетен кораб (ТМК) за полети до Венера и Марс.
С приемане на закъснялото решение по включването на СССР в т. нар. „лунна надпредвара“, програмата Н-1 е форсирана и ракетата става носител на експедиционния космически кораб Л3 в комплекса Н1-Л3 от съветската лунна програма. Цялата пилотирана лунна програма е строго секретна до 1989 година, когато стават известни нейния основен замисъл и техническите параметри на ракетата – носител. Работата по развитието на Н-1 е официално прекратена през 1976 година.
Източник: Обекти.Бг




















