Градската градина във Видин – жив паметник на човешкото невежество
- 11.07.2017
Няма нужда да описвам градската градина – тя е прекрасно известна на всеки видинчанин. Кой по-често, кой по-рядко, но всички сме търсили сянка и отмора под клоните на дърветата ѝ в някой момент от живота си. За много от нас тя е неотменна част от града, притегателен център при всяка разходка.
Забелязваме ли обаче колко много се е променила градската градина през последното десетилетие?


Родените през този век познават градската градина такава, каквато е днес – с оредели редици кипариси покрай Алеята на пенсионерите; с обраслата с трева детска площадка между Баба Вида и Паметника на свободата, където почти не играят деца; с алпинариум, от който е останало само името; с дървета, чиито клони са безмилостно орязани по най-нескопосния начин и с цветя, които се засаждат и оставят на произвола на съдбата в летните жеги. Някак си приемаме всичко това за дадено и продължаваме да се разхождаме из градината, търсейки и все по-трудно намирайки сянка под оредяващите дървета. А съвсем до скоро не беше така.
Родените преди 90-те все още си спомняме една градска градина, в която зеленината беше буйна и обилна. Спомняме си как изглеждаше площадката между Баба Вида и Паметника на свободата – люлки и оригинално направени пързалки сред свободно растящи дървета и жасминови храсти. Спомняме си сенките, под които можехме да играем дори и в горещите летни дни. Липсват ни уютът и притегателната сила на онова прекрасно и безпричинно унищожено кътче от градската градина.
Спомняме си алпинариума, който тогава оправдаваше името си и където често се отбивахме. Колко деца сега знаят, че в града ни има алпинариум?
Спомняме си гъстите редици кипариси и красотата на Алеята на пенсионерите. Сега в редиците все по-засъхващи дървета зеят дупки, от които забързано отклоняваме поглед.
Спомняме си една прохладна градска градина с много цветни лехи и дървета с разкошни корони. Сега виждаме как се насаждат цветя и се оставят без поливане в една градска градина, която е снабдена с помпи за вземане на вода от Дунава. Виждаме как в най-горещите дни се отрязват клони, което може да доведе до изсъхване на цялото дърво. Виждаме как съвършено здрави дървета се отрязват и само пъновете им остават да стърчат като полужив паметник на човешкото невежество. Виждаме – и извръщаме очи.
Докога?
Автор: Юлия Иванова






















