С бебешка или в инвалидна количка няма как човек да влезе в община „Възраждане” и това не е прецедент, заяви пред БГНЕС новият член на Комисията за защита от дискриминация Петър Кичашки, който бе назначен в началото на месец август т.г. на този пост. Той днес реши да тества едно от местата в София с труден достъп за майки с деца и хора с увреждания. Без лош умисъл към общинарите, просто преди време е мръзнал тук на тротоара през зимата по същата причина и сега реши да провери дали нещата са се променили към добро. Виждате, че имаме платформа от едната страна на стълбите пред входа на общината, която не работи и релси – от другата, но и двата помощни механизма са неизползваеми, констатира Кичашки. Релсите са изключително остри, опасни, стръмни и тесни. Човекът от охраната ни обясни, че е тук на работа от месец и платформата през това време не е функционирала, вероятно е развалена. Всичко това е направено формално, за да се отметне в някой списък, че общината разполага и с тези механизми за майки с деца в колички и хора, които имат двигателни проблеми. Уж за да е достъпно, но то не е, обобщи Кичашки. Потърсихме по телефона кмета на р-н „Възраждане” Савина Савова, но тя се оказа в отпуск, от двамата заместник-кметове открихме зам.-кмета Татяна Димитрова, но тя не пожела да слезе от кабинета си при нас, на тротоара. След 20 мин. изпрати ПР-а на общината и инженер, който разбирал от тези работи, но и двамата се оказаха изненадани, че съоръженията не работят. Това, което видяхме тук не е изолиран случай, продължи Кичашки. Когато си в количка и живееш в София си поставен в ситуация да се надяваш, да стискаш палци, че мястото, на което отиваш са едно от малкото, които са пригодени за хора като теб, коментира той. Често се налага да стоиш отвън – на припек, на сняг, на дъжд и да таиш надежда някой от служителите на съответното ведомство да излезе на тротоара, за да ти обърне внимание, каза той. Случвало ми се е същото в тази община преди време – отново не работеше рампата и стоях на минус 15 градуса отвън пак между 30 и 45 мин.

Ситуацията е трагична, смята Кичашки. „Силно се надявам на подкрепата на колегите от Комисията за защита от дискриминация да направят максималното, което е по нашите сили, за да се предотвратят тези недомислици. Не казвам, че някой е пренебрегнал злонамерено изискващите се норми , но резултатът е негативен”, каза той. Проблемът е, че почти никой не мисли за хората с увреждания, а дори когато се мисли, то е за да се отметне на хартия, че е направено нещо. Това е кощунство, защото така хората с увреждания са тотално изолирани, а те не са никак малко в страната. Ситуацията трябва да се промени, повече така не може, призова Кичашки.

Абсурдното е, че в българското законодателство е приета цялата правна инфраструктура в сферата на достъпността. Има разписани съответните изисквания в закона за устройство на територията, в закона за интеграция на хората с увреждания, има специална наредба за достъпност, но… те се спазват половинчато или не се спазват въобще, смята Кичашки. А законът за защита от дискриминация е категоричен – изграждането и поддържането на недостъпна архитектурна среда е дискриминация. Оттук нататък с институциите трябва да направим всички възможно проблемът да се реши. И който не изпълнява законите трябва да бъде санкциониран. А щом трябва – ще се намери кой да ги санкционира, категоричен е Кичашки. В Комисията за защита от дискриминация има пълно разбиране за правата на хората с увреждания и заедно с тях ще водим тази битка за създаване на по-достъпна среда, каза той. Мисля, че е крайно време институциите да се обединят и да работят заедно по този въпрос, добави нашият събеседник. Казваме, че сме в ЕС, в семейството на богатите страни, но много са фрапантни разликите. В Западна Европа хората с увреждания са нормална част от обществото, могат да учат, да работят, да участват в редица дейности, да бъдат като всички останали граждани, докато в България те са изтикани в периферията на обществото – не могат да учат, да работят, дори им е трудно да се движат по тротоарите – на това трябва да се сложи край, е мнението на Кичашки.
Защо от ръководството на община „Възраждане” не полежаха да застанат пред нашата камера? Според Кичашки причината е, че не са си свършили работата. Разбирам ги, те наистина носят вина, но не бива да ги сочим с пръст персонално, защото случаят пред общината е просто една представителна извадка на проблем с национално значение, посочи той. Така е на много места. Истината е, че проблемът няма да се реши, ако не показваме тези случаи. Над половин час стояхме на тротоара. Членовете на репортерския екип през цялото време сновахме между телефона при охраната на общината и тротоара, където е количката на Кичашки. Решение не се намери. Той не можа да влезе в общината. Количката му тежи към 100 кг, той самият е над 60 кг, така че и двама души не бяха достатъчни, за да го вдигнем и да го пренесем на партера на общината. Представете си, ако обикновен човек в инвалидна количка бе дошъл да си свърши някаква рутинна, но неотложна работа, какво го очаква. Просто няма да я свърши, невъзможно е, няма как да влезе в общината и ще се откаже. Така мисли и Петър Кичашки, който е силно амбициран да промени тази мила родна картинка, дискриминираща една значителна част от гражданите в държавата ни.

Източник: БГНЕС