Топ вести
22.06.2018 - Социалните в Норвегия отнели двумесечното бебе на млада майка
22.06.2018 - Турската опозиция с милионен митинг в Измир, подготвя по-мащабен в Истанбул
22.06.2018 - Продават „Ферари“ от 1962 г. за рекордните 45 млн. долара
22.06.2018 - Какви са щетите след пороя в монтанското село Ерден?
22.06.2018 - Конфликт за паркомясто. Кой контролира стикерите за коли на хора с увреждания?
22.06.2018 - Нов случай на избягал затворник!
22.06.2018 - Нов сезон – второ издание на фестивала за опера и балет, във Видин
22.06.2018 - „ДУНАВСКИ ДРАГАЖЕН ФЛОТ ВИДИН” АД изпълни договор за изпълнение на Проект „Добри и безопасни условия на труд 2016“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ 2014 – 2020, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейски социален фонд.
22.06.2018 - Среща с националните шампиони по роботика, от ПГ „Проф. д-р Асен Златаров“, в Община Видин
22.06.2018 - Велосипедистка пострада, след удар в предна дясна врата на товарен камион
Магията и традициите на Коледните празници у нас

Магията и традициите на Коледните празници у нас

Вярванията и традициите за Коледните празници от столетия не са се променили.
Бъдни вечер се смята за най-големият християнски зимен народен празник още от далечно минало, а Рождество Христово – за най-светлият.
По традиция на бъднивечерската трапеза трябва да бъдат представени всички ястия – нечетни на брой, за да ги има и през следващата година. Те биват поставяни върху слама. На трапезата трябва непременно да има грозде, тиква, диня, царевица, жито, ръж, круши, сливи, мляко и млечни продукти, сарми или пълнени чушки, баница, вино и ракия. Домакинята приготвя обреден хляб, наричан боговица, вечерник или коледник, който е изпъстрен със символи — орач с рало и волове, кошара, пълна с овце, и т.н. След нареждането на трапезата най-старият от къщата прекадява трапезата, а също така и домашните животни в обора. Стопанинът разчупва боговицата и дава на всички членове на семейството. След вечерята се правят различни гадания: за любов и женитба — ладуване, надпяване на пръстените, за времето и плодородието.


Бъднивечерският огън е предмет на особено внимание. В него се поставя дебело дърво или пън, наричано бъдник. Този пън трябва да гори през цялата нощ, защото неговото угасване означавало нещастие за цялото семейство. От неизгорялата част на бъдника се правят клинчета за ралото, а по искрите при горенето се гадае за плодовитостта на добитъка: повече искри — повече агънца.
Третият важен момент от коледните празници е коледуването. Коледуват деца и възрастни — коледарчета и коледари, но винаги само мъже. Коледуването е мъжки обичай. Малките коледарчета ходят през деня по къщите, като носят коледарки. Даряват ги с орехи, сланина и кървавица, а също така и със специално приготвени кравайчета и по някоя паричка.
Възрастните коледари са организирани на групи по десетина човека, като всяка група има водач, наричан станеник.
Характерен обичай по Коледа е и заплашването на овощните дръвчета да раждат. Стопанинът взема брадвата и при всяко дръвче в градината замахва да го отсече, но някой от домашните го възпира, като му казва, че те ще родят през идващата година. Вярва се, че по този начин е осигурена тяхната родитба.
На третия ден след Рождество Православната църква отбелязва Стефановден – последният празник в годината, който „затваря кръга“. Свети Стефан е първият християнски мъченик и архидякон. Денят се посреща празнично като по традиция се приготвят месни ястия. Продължават да се спазват забраните за Мръсните дни (от Коледа до Йордановден): не се излиза навън по тъмно; не се правят седенки и сватби..

Автор: Светослава Петрова

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder