Топ вести
21.10.2018 - Рекорден брой състезатели в раликрос „Видин 2018“ (СНИМКИ)
21.10.2018 - Посоки Северозапад: След 12 години 60% от България ще е безлюдна. Къде ще е тогава Видинско?
21.10.2018 - Елитен фризьор от Търново мечтае да е жена! Ще си сменя пола (Темите-Рестартът)
21.10.2018 - Дъщерята на починалия Красимир от Видин: „Ще съдим болницата! Трябва да се разбере истината за смъртта на баща ми“ (Темите – Рестартът)
21.10.2018 - Mайка на дете с увреждане: „Г-н Симеонов, Вие сте дебилен! Махнете се от политиката! (Темите -Рестартът)
21.10.2018 - Започна поетапно пускане на водата в Лом (Темите -Рестартът)
20.10.2018 - Лом започва да се възстановява от безводието (Темите – Рестартът – епизод 6 )
19.10.2018 - НАП проверява осигуряват ли строителните работници по обектите в страната
19.10.2018 - Община Видин с награда за принос към опазване и популяризиране на културното наследство
19.10.2018 - Какво ще се случи във Видин по време на Националната седмица на четенето
Днес празнуваме Трифон Зарезан

Днес празнуваме Трифон Зарезан

Трифон Зарезан или Ден на лозаря е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари.
Той е сред най- устойчивите, но и най- противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното и зарязване.
Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско).

Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя.
Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него.
След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба.

Екип: Видин Вест

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder