Топ вести
22.05.2018 - Извънредно и на живо: Служителите по чистотата във Видин, излизат на протест (Новините на Видин Вест)
22.05.2018 - Чудотворната икона на св. Богородица „Одигитрия Байталска“ пристигна във Видин, за поклонение
22.05.2018 - Около 1,6 млрд. лв. ще се инвестират във ВиК, в 51 населени места
22.05.2018 - Областна комисия предлага промени в проекта на Националната здравна карта за област Видин
22.05.2018 - Пърформънс „Хронолог-разказвачът на време”, включващ се в културната програма на Бг Европредседателството, ще се изпълни в Монтана
22.05.2018 - На 26 май се провежда шесто издание на фестивала на народната кухня „Бабина душица“, в Монтана
22.05.2018 - Задържаха 23-годишен шофьор, употребил метамфетамини и канабис, в гр. Бяла Слатина
22.05.2018 - На територията на ОД МВР – Враца се проведе мащабна специализирана операция по линия „Наркотици“
22.05.2018 - Владимир Путин посреща Румен Радев, в Сочи
22.05.2018 - Министър-председателят разпореди изготвянето на механизъм за изплащане на заплатите във врачанската и ловешката болница
Днес празнуваме Трифон Зарезан

Днес празнуваме Трифон Зарезан

Трифон Зарезан или Ден на лозаря е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари.
Той е сред най- устойчивите, но и най- противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното и зарязване.
Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско).

Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя.
Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него.
След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба.

Екип: Видин Вест

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder