Абортите е сред темите, които вълнуват обществото от много време на сам. Процентът на абортиращите жени в световен мащаб нараства все повече и повече, в това число и у нас.
Аборта е личен избор, има социален отзвук, може дори чисто физически да бъде дилема.
Последните официални данни по темата за абортите са шокиращи.
Според тях 6,5 милиона оперативни интервенции са направени у нас от 1954 г. до днес. Да, 6,5 милиона! Цяла една България е погубена в рамките на близо седем десетилетия…
Умишлено прекъсната бременност невинаги завършва без сериозни здравословни последствия за жената. Някои специалисти твърдят, че след извършването на един аборт възможностите за забременяване са същите, каквито при жени, които не са претърпели загуба на бебе, рискът от бъдещи проблеми с фертилността е факт. Безспорно, при три и повече аборта, рисковият процент се повишава.

И докато едни правят аборти, други се борят с репродуктивните си проблеми. В рамките само на три години – от 2015 г. досега – броят на двойките, търсещи помощта на ин витро специалистите, е нараснал от 200 000 до 300-400 000 през 2018 г. Това са средно около 10-15% от двойките в репродуктивна възраст.

Ако всички тези човешки животи (6.5 милиона), се бяха родили, едва ли днес щяхме да сме изправени пред печалния риск от изчезването на цяла една красива и благородна нация с велика история (каквато безспорно е българската), и с всяка следваща година да отбелязваме все по-ниска и по-ниска раждаемост.

Едва 56 436 бебета са били родени в страната през изминалата 2017 година. Те са с 4578 по-малко спрямо 2016 г. и със 7564 спрямо кризисната 1997 г. Досега рекордът държеше 2016 г., когато родените 61 014 деца бяха най-малко след Втората световна война!

Световните статистически данни сочат, че една на четири бременности завършва с аборт всяка година по света.
73% от абортите в световен мащаб през периода 2010-14 г. са били направени от омъжени жени, а останалите 27% (между 18 и 41 години) – от неомъжени.
България обаче е изключение. Макар и да е сред развиващите се, честотата на абортите от една страна, и търсещите лек за плодовитст – от друга – расте с тревожни темпове.

Абортът е забранен в няколко страни, те се делят на три групи. В първата има 6 нации, които не позволяват аборт при никакви обстоятелства – Ватикана, Малта, Доминиканска република, Ел Салвадор, Никарагуа и Чили. Във втората фигурират 13, при които има заложени общи принципи в закона им да се подкрепя правото на избор на жените, ако се намират в опасност, но въпреки това нямат конкретно законодателство за аборт. Такива са например Иран и Хаити. Третата група включва държави, в които абортът е позволен, ако бременността застрашава живота на майката. В тази група е и Парагвай, но изглежда там социалните фактори оказват по-силен натиск и законодателството остава на заден план.

Забраната на абортите обаче е като нож с две остриета. Истината е, че там, където съществуват забрани, има и незаконни действия. Това практически отприщва друг сериозен проблем, а именно – липсата на достъп до безопасен аборт! Жените, които, така или иначе, са си наумили, че трябва да махнат детето, ще намерят начин да го направят.

Много жени предприемат тази стъпка, след като вече имат едно или повече деца. Изследванията показват, че именно процентът на омъжените жени, които вече имат дете/деца, е много по-висок в сравнение с тези, които все още не са станали майки или не желаят да бъдат такива.
Здравословният проблем е друга причина много омъжени жени да изберат аборта пред раждането. Обикновено тяхната болест носи висок риск от развитие на същото или други заболявания у детето. Броят на абортите при евентуален здравословен проблем на детето или опасност за живота на майката, или както се казва „по медицински показания“, е явление, което според статистиката в световен мащаб се среща в около 3 до 6% от случаите на аборт.

Сред поводите за абортиране се явяват изнасилването или забременяването от чужд мъж. Факт е, че такава ситуация е непредвидима за жената и нейното семейство, но реално се създава невинно човешко същество и ако някой трябва да бъде наказан за „неправилната“ му и нежелана поява в този свят, това е престъпника-изнасилвач, а не новия човек. Същото се касае, ако детето е от друг мъж. Тогава жената трябва да вземе решение с кого би искала да сподели живота си и да не жертва заради своето „прегрешение“ невинното същество в утробата й.

Източник: woman.bg