МВР – рекордьор по незаконно следене на интернет трафика

МВР – рекордьор по незаконно следене на интернет трафика

Без съдебно решение спецполицаи, данъчни и прокурори, искат справки от мобилните оператори и интернет доставчиците, съобщава sega.

МВР е рекордьор по незаконен достъп до данни – за интернет трафика на гражданите. Това става ясно от годишния доклад на парламентарната комисия за контрол на службите.
Въпреки промяната в Закона за електронните съобщения, преди три години и въпреки решението на Конституционния съд, продължава незаконната практика държавни органи да искат справки от мобилните оператори и интернет доставчиците, без да е дадено предварително разрешение от съда за това.

През изминалата година, МВР е осъществило незаконен достъп до трафик данни 33 пъти. Това е информацията, която мобилните оператори съхраняват за проведените разговори и изпратени съобщения, продължителността им, мястото, от което са проведени те, абонатът, с когото е говорено. Специфичното тук е, че с осигуряването на достъп до един потребител, се следи огромно количество трафик на неограничен брой от хора.

36 е общият брой на нарушенията. Освен, обаче, от МВР, комуникацията на гражданите се следи, незаконно, и от окръжните прокуратури във Велико Търново, Габрово, както и от НАП.
Най-много са незаконните искания от столичната полиция – 13. На второ място е търновската полиция с 8 искания, плюс още 3 от местния БОП. 5 са направени от районните управления на МВР в Ямбол, по едно искане има от Пловдив, Ботевград, сектор БОП в Благоевград и централата на същата служба в София.

Нарушенията, всъщност, са много повече, но комисията ги разделя в категории. При тяхното сумиране броят им скача до 111.

Парламентарната комисия се е сблъсквала и със случаи, в които службите са поискали трафични данни от доставчиците, но те са им били отказани. Броят им, обаче, не е посочен и известен. Има дори случаи, в които службите са поискали данни, като са посочили като основание граждански и административни дела. Аргументите им са абсурдни, тъй като и СРС-та и трафичните данни, се дават само при разследване на престъпления.

Установено е, също, отново без да се посочва конкретен брой, че са искани данни за бъдещи дати. Сред другите нарушения са, че в искането липсват данни за извършено тежко нарушение, търсените данни вече не се съхраняват, понеже са изтекли 6 месеца, както и случаи, в които искането не е оформено по съответен начин.
Комисията е установила, че в 12 случая съдилищата са дали разрешение за достъп до трафични данни, във връзка с граждански дела. Сред другите им нарушения са: разрешение за достъп при липса на тежко престъпление (3 случая), разрешение за бъдещ период (1 случай), по административни дела (1 брой), извън шестмесечния период за съхранение (19 разрешения).

От доклада става ясно, че, за пореден път, парламентарната комисия констатира едни и същи нарушения. В отчета за работата на службите, през 2016 г., също са отправени препоръки, които никой не си е направил труда да изпълни. А сред тях са – по-ефективен контрол върху работата на службите и прокуратурата по тази линия, въвеждане на единна практика в МВР, за начина, по който се изготвят искания.
От друга страна, в съдилищата и прокуратурата липсва единна практика при даването на разрешения, става ли дума за един и същи доставчик, както и при пращането им до отделните фирми.

Екип: Видин Вест

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder