Какво сочат резултатите от извънредната матура на МОН ?

Една трета от петокласниците у нас не са усвоили новата учебна програма по география. 42% от тях пък не са научили почти нищо за континента Африка – един от двата нови компонента (заедно с Антарктида), които през 2016/2017 учебна година, бяха добавени към досегашната програма. Това показват резултатите от извънредната миниматура за учениците в пети клас, пусната изненадващо от просветното министерство, броени дни, преди края на учебната година.

От министерството наблягат на факта, че над 70 % от подрастващите са постигнали резултати над поставения праг от 50 %, а тълкуването на експертите е, че „макар и в различна степен, очакваните резултати от новата учебна програма, по география и икономика, са постигнати от учениците в 5-и клас“.

През 2016-2017 г. започна реформата в средното образование, първите които започнаха да учат по новите учебни програми, бяха първокласниците и петокласниците /тази година на ред бяха ученици от 2-и, 6-и и 8-и кл./

Специално по предмета география новото бе, че освен темите за Земята като планета, природата, обществото и стопанството на глобално и регионално ниво, към учебното съдържание се добавиха два нови учебника, поради липсата на време за издаването им учиха по старите. Целта на изненадващото външно оценяване по география и икономика за учениците в 5-и клас бе да покаже до каква степен се справят с материала от новата програма, но на практика – то онагледява и как децата са се справили с материала без учебници.

Външното оценяване по география беше проведено на 7 юни 2017 г., в 212 училища, от всички области на страната. Участвали са 9 % от целия випуск – или 5761 ученици. 50-минутният тест е бил от 25 въпроса, 7 от тях с кратък свободен отговор, по модела на международните изследвания РISA, TIMSS и PIRLS.

Задачите са били разпределени в две по-широки субтеми – общо географско познание и география на Африка. По първата тема, въпросите са били 10, по втората – 15. 80 % от задачите в теста са проверявали разбирането на учебния материал, както и приложението му, докато останалите 20 на сто – възпроизвеждането на наученото.

От МОН твърдят, че по аналогия с практиката на международните изследвания не се предвижда задачите от теста да се оповестяват публично. Все пак, оттам предоставят примерна задача, свързана с географията на Африка.

Учениците трябвало да посочат къде в континента има най-големи годишни валежи, а възможните отговори били – по крайбрежието на Средиземно море, в планините на Сахара, в Заирската котловина и по крайбрежието на пустинята Намиб.
В друга задача петокласниците трябвало да сметнат колко км. ще пропътуват по права линия между две африкански столици, ако разстоянието между тях на географската карта с М 1:20 000 000 е 10 см. Посочените варианти са били 200 000 км., 20 000 км. и 200 км.

Средният постигнат резултат от учениците бил 15.6 точки от максимален бал 25. От МОН поясняват, че целта на външното оценяване по география е била да се види каква е постижимостта на усвояване на учебния материал от петокласниците, изобщо, а не на отделния учебник. По тази причина не е предвидена скала за оценяване на постиженията на учениците, с оценки от 2 до 6.

50% от учениците, участвали във външното оценяване по география и икономика, са се справили със субтест Африка. Това би трябвало да означава, че 42% от тях не са се справили и са получили под 12.5 точки и не са научили почти нищо за Африка.
Малко по-висока е средната успеваемост на въпросите за общо геогафско познание – тук 64.86% от учениците са се справили с този субтест, т.е. 35% от тях не са се справили.
Учениците са се затруднили най-вече при обясняването на факторите и елементите на африканския климат, както и при групирането на държавите по географското им разположение, посочват от МОН.

Екип: Видин Вест