За Телеграф капия и съсипията на публично-частното й „партньорство“

За Телеграф капия и съсипията на публично-частното й „партньорство“

За орташката кобила се знае, че и гладни вълци не я поглеждат, щото е само от кожа и кост. От великолепната някога Телеграф капия пък днес са останали само разпадащи се руини и бурени. Понеже, разбираме, и тя, ако да е паметник на културата и под особена закрила, била също на трима ортаци – държава, община и частник. Та от публично-частното им партньорство една от култовите забележителности на Видин е превърната в смърдяща и обрасла в треволяци и храсталаци язва и то в сърцето на Градската градина.

В историческите документи пише, че Телеграф капия е част от крепостната система на Видин откъм Дунава, която, както твърдят османо-турските надписи на Пазар и Топ капии, е градена под ръководството на областния архитект Мустафа ага, „който бил изкусен в геометрията“. В по-новата си история Телеграф капия преминава към системата „Балкантурист“ и става един от най-култовите заведения във Видин, прочучло се и в страната като един от малкото нощни барове в страната. Към Телеграф капия през летните месеци работи и летният ресторант, познат на по-възрастните видинчани като „Ален мак“. В началото на демокрацията Телеграф капия е наета от местен бизнесмен, който, макар да е паметник на културата, кръстоса сума ти винкели и остъкли фасадата й като тераса на панелен блок, или като текезесарската димовска оранжерия. Инженерното постижение и днес радва окото, но при приватизацията на „Балкантурист“ нещата допълнително се поусложниха – Телеграф капия се оказа паметник на културата и публична собственост на държавата, а собственост на общината са пристроените на входа сервизни помещения, общинска е и земята, но във високата сграда на площада едва ли обаче са наясно с тези подробности. Терасата на Телеграф капия и терена на някогашния летен ресторант пък станаха собственост на друг местен бизнесмен. И се заредиха петилетки на една дръзновено и ползотворно публично-частно партньорство, при което държава и община изпаднаха в дълголетна летаргия, а частникът отвреме-навреме отдава пустеещият днес терен под наем на известна видинска пицария. Така логично тази видинска забележителност бе докарана до днешното й окаяно състояние. С което въпросите за престъпната безстопанственост на държава и община станаха твърде много, но отговори няма, защото са заети с по-мащабни дела. Местният музей също услужливо мълчи, а столичната институция, дето уж се грижи за опазване паметниците на културата, се грижи за опазването на чиновническите си заплати. Чудно ли е тогава, че сега Телеграф капия съществува само в спомените на видинчани и във Фейсбук, където стотици хора все още качват клипчета и снимки от славното минало на някогашната емблема на Видин.

Eкип: Видин Вест

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder