Посоки Северозапад: За Видинския па̀наир – с носталгия и надежда

Посоки Северозапад: За Видинския па̀наир – с носталгия и надежда

Няма нещо, което да съществува повече от век, което да не е доказало през превратностите на времето своята значимост и необходимост. Така е и с уникалният в страната ни Видински па̀наир, който още от далечната 1892 година в края на всяко лято радва видинчани, хората от близките региони, даже и гости от съседните ни държави. Очакван и желан, той отдавна и дотолкова е станал неизменна част от нашия бит, често видинчани измерват възрастта на живи твари и предмети с броя на па̀наирите от тяхната поява. На всичкото отгоре е уникален със специфичното за северозападния ни говор произношение с ударение върху първата гласна. Видинският па̀наир… За него Бърни Бончев пише в своята „Видинска книга“: “На 15 август 1898 г. бил открит по най-тържествен начин Видинският панаир. Построени били павилиони. Явили се много изложители. … Народ се стичал от всички села и градове на целия Видински окръг и са били извършени големи покупко-продажби. А и годината била една от най плодородните… Ползата от панаира била твърде голяма за цялото гражданство, защото всяко семейство изкарало по нещо, било от продажба на стоки, от превоз, от наем или друга дейност. Твърди се че на първия видински панаир търговският оборот надминал 25 милиона лева”. Така решението на местната управа да разкрие и организира Видинския панаир се оказало доста далновидно и прието от цялото население, защото удовлетворявало нуждите на всички – на производители, на търговци, на купувачи и на необходимостта на хората да се забавляват.

Припомняме, че първоначално Видинският панаир е провеждан на терена зад днешния КАТ, от 1967 година се прави в парк „Нора Пизанти“, а от 2013 година се провежда в района на закрито военно поделение до крепостта „Баба Вида“. През десетилетията се променят предназначението и обликът на панаира, за да отговаря и на променящите се нужди. От първоначално изложение на селскостопанска стоки, животни и манифактурни изделия, на панаира започват да излагат своята индустриална продукция видинските заводи. След фалитите им в началото на деветдесетте години на миналия век панаирът бе закрит през 1992 година от тогавашната местна управа, за да бъде отново възстановен през 2007 година. Оттогава до голяма степен Видинският панаир е повече за развлечения, отколкото като търговско и промишлено изложение, тъй като местната икономика няма и какво да показва. Съпътстващият го двудневен средновековен фестивал „Бъдинъ“ се опитва донякъде да запълни огромната празнина от предлагане на огромните дадености, с които Видин и регионът разполагат – културни, исторически и природни забележителности; произведенията на видинските художници и скулптори; работещите все още видински занаятчии; възможностите за младите хора, които предлага откритият преди три години филиал на Русенски университет. И, наред със забавленията и концертите, Видинският панаир да започне лека-полека да възвръща някогашното си значение и популярност.

За да стане реалност всичко това, местната управа трябва да погледне от друг ъгъл към бъдещите ползи от Видинския панаир. Най-напред да облагороди теренът му и да изгради съвременна инфраструктура в него с модерни павилиони, част от които биха могли да работят и целогодишно. По този повод питаме – какво стана с инвестиционния проект за реновиране на Видинския панаир, който, доколкото си спомняме, бе включен и в инвестиционната карта на Министерството на туризма? За да го има и занапред Видинския па̀наир, а от съществуването му ползата да е за всички. Това, дай, Боже, през следващите години. От този петък пък започва така чаканият ни па̀наир, а вечерта за всички панаирджии ще пее Тони Дачева.

ЕКИП: ВИДИН ВЕСТ

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder