Лондон и Брюксел никога не са изглеждали толкова близо до приключването на преговорите за Брекзит, но и двете страни продължават да се опасяват от провал на финалната права преди напрегнатата среща на върха на Европейския съюз, която ще започне в сряда вечерта в Брюксел.Дотогава преговорите ще продължат „ден и нощ“, за да бъдат премахнати последните пречки. И най-вече за да бъде решен взривоопасният въпрос с ирландската граница, според европейски дипломат.

Ето някои ключови въпроси за разбирането на това какъв е залогът в тази решителна фаза на преговорите, по-малко от шест месеца преди 29 март 2019 г., когато се очаква Великобритания да напусне Европейския съюз.

Какъв тип споразумение?

По-голямата част от преговорите се фокусират върху организирането на „подреден“ разделяне, съпътствано от прекъсването на връзки, създавани в продължение на повече от 40 години след влизането на Великобритания в ЕС. Тези въпроси трябва да бъдат уредени в безпрецедентен за ЕС договор за излизане от блока, който се налага да бъде сключен възможно най-бързо предвид това, че европейският и британският парламент разполагат с време до края на март, за да го ратифицират.

Двете страни преговарят и за друг документ, който ще е доста по-кратък, но също толкова важен. Според европейски служител става дума за „политическа декларация, дълга няколко страници“, която ще очертае контурите на бъдещите отношения (най-вече в сферата на търговията) между ЕС и Великобритания. Тези отношения ще бъдат договаряни впоследствие чак след Брекзит.

Докъде са стигнали преговорите?

„По голяма част от споразумението за напускане (80-85 процента) вече е постигнато съгласие“, заяви в сряда главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние. Двете страни наистина вече се споразумяха за правата на гражданите на Великобритания и ЕС от двете страни на Ламанша. Те определиха и основната „финансова рамка“ на раздялата, съгласно която Лондон ще плати на ЕС няколко десетки милиарда евро.

Постигната бе и договорка и за прехода до края на 2020 г.: през този период Великобритания ще продължи да прилага правилата на ЕС и да плаща вноската си в бюджета му, но няма вече да участва при взимането на решения. Все още обаче няма съгласие по важни въпроси, като например каква би била ролята на Съда на Европейския съюз в случай на спор при тълкуването на договора за излизане от ЕС и най-вече как ще бъде решен въпросът с ирландската граница.

Какъв е проблемът с Ирландия?

Двете страни са съгласни за необходимостта от избягване на връщането на физическата граница между британската провинция Северна Ирландия и Република Ирландия, с цел съхраняване на Белфасткото споразумение, което сложи край на три десетилетия на насилие. Двайсет и седемте страни членки на ЕС искат Северна Ирландия да остане в митническия съюз, в случай че до края на 2020 г. не бъде намерено по-добро решение. Лондон обаче се противопоставя на създаването на „предпазна мрежа“ („backstop“), защото тя би създала граница между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания.

Тереза Мей смята, че създаването в бъдеще на зона за свободна търговия на стоки между Великобритания и ЕС ще реши проблема. Според Европейския съюз този въпрос обаче е част от „бъдещите отношения“, които ще бъдат договаряни по-късно. Въпреки че 27-те страни членки на ЕС не отхвърлят идеята за зона без мита и количествени ограничения, те възприемат проектите на Мей като недопустим опит за получаване на цялостен достъп до общия пазар и европейското митническо пространство.

Какво е решението?

Преговарящите от страна на ЕС се опитват да не драматизират „предпазната мрежа“ и да разсеят притесненията на британското правителство и на малката Демократична юнионистка партия от Северна Ирландия, която осигурява мнозинството му в парламента. По тази причина Мишел Барние увери, че основната част от проверките между Северна Ирландия и останалата част от Великобритания може да бъдат правени „на борда на фериботите и контейнеровозите, а също така и в централите на компаниите“.

Британският печат твърди, че се обсъжда и идеята за удължаване на преходния период след Брекзит до декември 2020 г.
Така ще има повече време за договаряне на бъдещите отношения между ЕС и Лондон, което прави създаването на „предпазна мрежа“ по-малко вероятно, но с риск да бъде провокирано недоволството на привържениците на бързия Брекзит.

Източник:ДарикНюз