ТЕЛК трябва да умре, за да живеят хората с увреждания

ТЕЛК трябва да умре, за да живеят хората с увреждания

Разследващият журналист от Нова телевизия г-н Васил Иванов за пореден път показа нагледно защо е сред големите имена в своята професия. Разкритията му за пазарджишката болница разтърсиха обществото. Особено циничен бе казусът с (вече освободения) директор на болницата, който освен всичко друго е получил пожизнен ТЕЛК, който му е „предоставен“ от подчинените му. Това е повод за пореден път да поговорим като общество дали и кому е нужен ТЕЛК-ът.

Преди да кажем няколко критични думи за експертната медицинска оценка, както и за необходимостта от нейното бързо закриване, следва да се подчертаят две важни неща. Първо, като казвам, че ТЕЛК трябва да се закрие (казвал съм го много пъти и ще продължа да го казвам), това не означава, че не трябва да има оценка на увреждането. Напротив! Необходимо е обаче оценката да е обективна, да покрива по-широк спектър от проблеми и да очертае ясна граница между увреждането и болестите, които водят до определени затруднения да се извършва даден вид труд. Второ, ТЕЛК се издава на базата на формални критерии. Напълно е възможно директорът на пазарджишката болница да е отговорил на тези формални критерии. Докторите в ТЕЛК седят с молив зад ухото и смятат проценти на базата на документи. Място за читалищна самодейност безспорно има, но като цяло решенията на ТЕЛК се издават въз основа на силно формализирани критерии. С други думи, седят докторите, отмятат по списъци и по методики кое колко процента дава, смятат на калкулатора и завършват вуду-магичния си ритуал с някакво крайно процентче. Така че в пазарджишкия случай ще трябва компетентните органи да преценят доколко е спазена формалната процедура.

Нека обаче си дойдем на думата – проблемът не е в тази или онази комисия, в която има недобросъвестен доктор. Проблемът е като цяло в самия механизъм на функциониране на ТЕЛК, в самата формална процедура. Какво по същество е тази експертиза? Един архаичен инструмент, който казва кой може и кой не може да прави едно или друго. Първо, това е изключително самонадеяно. От къде на къде някой ще дойде и ще ти каже „ти ставаш“ или „ти не ставаш“? Второ, ТЕЛК в този му вид е станал по-важен от документ за самоличност. Съдбата ти се организира и реорганизира на базата на този хвърчащ лист хартия. Трето, ТЕЛК не отчита реалните ти възможности и нужди. Просто формално се гледа в тавана, смятат се едни хвърчащи листа и се слага щампа накрая с някакво процентче, което ти определя живота. Добре де, ама това по никакъв начин не кореспондира с реалните възможности, умения и желания на хората с увреждания.

Можете да наредите в редичка сто човека с моя тип увреждане и ще получите сто различни възможности, компетенции и умения. Има хора с моя тип увреждане, които не искат да работят или учат, намират се в коренно различна житейска ситуация. Аз от своя страна работя от 16-годишен и един мой работен ден рядко пада под 12-14 часа. Баба ми, лека й пръст, казваше, че „все се намирам на работа“ и не знам да спра и да почивам нито събота, нито неделя. Спя малко, правя много неща и това ме кара да се чувствам жив и полезен. При мен работата е начин на живот, смисъл на самото ми същество. Но не е разумно да се очаква, че има много други такива („луди“) като мен, нали? И не е необходимо всеки да мисли като мен или да иска нещата, които искам аз. В крайна сметка всеки има право на своя житейски избор, всеки трябва да е свободен да бъде себе си. Но това с тази система е почти невъзможно, защото с експертното решение ти се слага една рамка, от която се излиза трудно. А съгласно българските нормативи – ако нямаш ТЕЛК, не си с увреждане. Ако утре си изгоря ТЕЛК-а на площада, за държавата аз ще „проходя“. Абсурдности, които не подлежат на разумно рационализиране.

ТЕЛК-ът по същество е една социалистическа уравновиловка, която отказва да прогледне отвъд формалната медицинска диагноза и да съзре човешката съдба отвъд сухата сметка кой колко процента следва да получи. Като казвам „социалистическа уравновиловка“, това не е някаква нескопосана метафора, а категоричен исторически факт. Оценката на увреждането чрез експертни лекарски комисии е създадено през 20-те години в Съветска Русия и с леки промени се ползва в този край на света вече почти век. В този смисъл ТЕЛК е нещо уникално – няма друго такова „изобретение“, което не е фундаментално за демократичния процес и да не е пипнато с пръст вече един век. Кажете едно нещо, което е същото като преди сто години, освен ТЕЛК? Няма. Светът се променя, отношенията между хората се променят, цели държави изгряват и изгасват на небосклона на голямата политика. Само ТЕЛК си остава вечно тук като страж на една епоха, която отказва да си иде.

Необходимо е обаче да не сме голословни в критиката си. Трябва да се посочи и друг път за развитие, да се даде перспектива за промяна. От моята камбанария промяната трябва да се следва горе-долу следните стъпки. На първо място ТЕЛК трябва да се закрие. Тутакси и без много протакане. Както се отлепя лепенка – колкото по-бавно се прави, толкова повече боли. На мястото на ТЕЛК следва да се организира качествено нов механизъм за оценка на увреждането. В него трябва да се отчете един фундаментален пропуск на настоящата система – хронично заболяване и увреждането са две различни неща. Не го казвам аз, казва го Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България е ратифицирала. Увреждането и болестта са две различни неща и следва да се разглеждат с различни инструменти. Трябва да има един самостоятелен механизъм, който да даде възможност на хората със заболявания, включително хронични такива, да имат пътека за получаване на някаква държавна подкрепа. Но това е и трябва да бъде различно от подкрепата за хората с увреждания. Увреждането трябва да се оценява от интердисциплинарен екип, в който следва да има лекари, които да дадат медицинския фундамент на увреждането, но трябва да има и социални работници и други експерти, които да могат заедно с човека с увреждане да определят неговите нужди. Например – явява се човек на количка пред този качествено нов орган за оценка на увреждането. Лекарите там казват каква е диагнозата и дават своите препоръки, подчертавам – препоръки, за поддържането на здравето на човека. Отвъд това социалните работници в комуникация със самия човек определят от каква количка има нужда, от каква асистенция, каква форма на достъпност в жилището, какви механизми за повишаване на личния и професионален капацитет и прочие, и прочие. Целта на този процес трябва да е да бъде подкрепен човекът с увреждане да има равен достъп до обществените блага, какъвто достъп имат и всички останали хора. Крайната задача трябва да е да се извеждат хората с увреждания от състоянието на държавно поддържана безпомощност. На всички хора с увреждания им се повтаря ежедневно как за нищо не стават, как нищо не могат, как са „негодни“ и „невалидни“. В един момент, ако такива неща ти се набиват в главата ежедневно, това се превръща в самосбъдващо се пророчество.

В момента никой не вярва, че хората с увреждания могат. Държавата, в лицето на ТЕЛК, им слага дамгата „негоден“. Обществото ги съжалява и почуква на дърво като ги види. Самите хора с увреждания не вярват в себе си, във възможностите си. Не вярват, че там някъде има щастие, което могат да достигнат. Ето на това черно отчаяние, на тази мрачна действителност следва да се сложи край. Хората с увреждания са хора като всички останали! И те могат да допринасят за себе си, за семействата си, за обществото. Време е да открием онази позабравена надежда, че щастието е някъде там и трябва просто да го потърсим. Няма щастие, което идва без усилия. Няма щастие, което пада от небето. Но това не значи, че няма щастие по принцип! Аз вярвам в хората с увреждания, знам че сред тях има такива, които искат да повярват в себе си. Време е държавата да спре да гледа на тази обществена група като на направена от порцелан. Време е да ги насърчи да преследват щастието си. Преследването на щастието е един от най-силните човешки мотиватори. Време е да спрем да го затваряме в клетка, изградена от един лист хартия, пък бил и листът медицински. Време е ТЕЛК да умре, за да живеят хората с увреждания.

Автор: Петър Кичашки

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder