Днес православните християни отбелязват Цветница – деня, в който Спасителят е посрещнат в Йерусалим с маслинови клонки и цветя.

Празникът винаги е в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Иисус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Празникът Цветница се отбелязва не само в православната, но и в католическата и протестантската църква.

Според евангелските текстове, Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител.

Иисус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер.

След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

На този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица. В нея християните съпреживяват мъките на Христос.

Българите наричат празника още Връбница, Цветна неделя, Вая (Вайя), Куклинден или (в западните църкви) Палмова неделя.

Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Ангел(ина), Биляна, Божура, Виолета, Върба, Върбан, Върбинка, Гергин(а), Гроздан(к)а, Далия, Дафина, Делия, Делян(а), Дилян(а), Димитър-другото име на Богородичката е Димитровче, Динка, Детелин(а), Елица – идва от Ела, Жасмина, Здравка, Здравко, Зюмбюл(ка), Ива, Иглика, Калин(а), Камелия, Карамфил(к)а, Китка, Латинка, Лили, Лила, Лилия, Лиляна, Лора, Люлина, Маргарита, Магнолия, Малина, Нева, Невен(а),Незабравка, Петуния, Ралица, Роза, Росен, Росица, Смилян(а), Теменуга, Теменужка, Трендафил(ка), Фидан(к), Ангел(ина), Цвета, Цветан(а), Цветанка, Цветелин(а), Цветомир(а), Цветослав(а), Цвятко, Череша, Явор(а), Ягода, Ясен(а), Ясмина и др.

Католиците и протестантите празнуват днес Възкресение Христово.

Припомняме, че за целия християнски свят тази година светлите празници са помрачени от пандемията от коронавирус.

С цел ограничаването на разпространение, властите наложиха храмовете да останат празни за службите, за да няма струпване на хора.

Службите ще се предават по телевизията, а вярващите бяха призовани да се помолят вкъщи.

„Сега в предстоящите светли празници – Цветница, Великден, да покажем, че сме отговорни. Аз съм изпратила писмо до Българската православна църква, те имаха своето решение, обърнаха се и апелираха и те повечето хора да останат вкъщи по тези празници. Но имам изискването, както и здравното министерство, да бъдат спазвани всички правила във и около църквите. Ние ще помогнем с измиване на всички територии около църквите.“ – коментира вчера столичният кмет Йорданка Фандъкова.

Тази година няма да се лети, за да се вземе Благодатния огън от Йерусалим. Въпреки че премиерът Бойко Борисов е предоставил правителствения самолет за извършване на такъв полет, Светият синод се отказва от тази възможност, а средствата, предвидени за това, ще бъдат дарени за борба с инфекцията в епидемията. Това обяви като решение на Светия синод ловчанският митрополит Гавриил.

Друго решение е на празника Вход Господен църквата да не раздава върба и цветя. Това също се добавя към мерките, които Светия синод взима в помощ към борбата в кризисната ситуация в страната срещу разпространението на коронавируса.

Под плащеницата ще се минава, но не както по традиция под маса, а църковни служители ще я държат високо над хората, обясни още ловчанският митрополит.

Ловчанският митрополит подчерта, че това се прави за първи път в историята на църквата и е компромис, защото има голямо струпване на хора. Най-важното е да има Света литургия, а на Великден службата ще започне навън, тъй като най-много хора има първия половин – един час.

Мерките са взети със съобразяването и на това кога по принцип идват много хора и има струпване, обясни Гавриил. Самите служения в църквите няма да бъдат отменяни и ще се състоят, но на тях не се очаква да има много миряни.

Снимка: АРХИВ