На 27 май 2020 г., Европейската комисия представи пред Европейския парламент ново предложение за бюджета на ЕС за 2021-2027 г., както и предложение за икономическо стимулиране в размер на 750 млрд. евро., чиято цел беше да се намали шокът от здравната криза и да се проправи път към устойчиво бъдеще. Вследствие на това, на проведената извънредна среща на върха в Брюксел на 21 юли, лидерите от ЕС се споразумяха относно общ бюджет в размер на 1824,3 млрд. евро. Пакетът, който включва многогодишната финансова рамка (1074,3 млрд. евро) и нов инструмент за възстановяване, наречен „Следващо поколение ЕС“ (750 млрд. евро), цели да подпомогне ЕС за възстановяване от кризата, предизвикана от пандемията от COVID-19 и да подкрепи инвестициите в екологичния и цифровия преход.

Планът предвижда Европейската комисия да набере средствата на финансовите пазари, използвайки високия си кредитен рейтинг, което ще гарантира сравнително ниски лихвени разходи.
Средствата ще бъдат използвани за постигане на целите на ЕС за климатична неутралност и преход към дигитална икономика, за социални разходи и подкрепа на заетостта, както и за засилване на глобалната роля на ЕС.

Предложенията, за които се споразумяха лидерите на страните от ЕС на срещата на върха на 17-21 юли, подлежат на преговори между Парламента и държавите членки в Съвета.

Повече информация за бюджета на ЕС за периода 2021-2027 ще откриете на този адрес: https://ec.europa.eu/bulgaria/news/eu-budget-2021-annual-budget-for-recovery_bg 

Източници: Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия, Европейски парламент

Източник фотография: Европейска комисия

2 трилиона евро за възстановяване на икономиката след COVID-19

Мрачни икономически прогнози

Последните икономически прогнози, представени от Европейската комисия през юли, показват, че икономиката поема тежък удар вследствие на здравната криза. Като резултат от оставането на хората у дома и рязкото спиране на много сектори се очаква икономиката на ЕС да намалее с поне 8,3% тази година, което би било значително по-голям спад от най-лошата година през предишната криза (2009 г.). През май Комисията бе заявила, че очаква свиване на икономиката от 7,4%.

Може да се окаже, че дори тези мрачни прогнози подценяват реалния размер на кризата, тъй като рестартирането на дейността е постепенно и може да бъде осуетено от втора вълна на коронавируса.

Всички участници в икономиката са засегнати: много хора се страхуват за работните си места и ограничават потреблението си, а компаниите изпитват проблеми с пазарите си и веригите си на доставки. Правителствата са изправени пред спад на приходите от данъци и ръст на социалните плащания, което ще повиши бюджетните дефицити, ще увеличи дълга и държавните разходи за лихви по заеми.

Нужен е амбициозен отговор

Пред лицето на икономическите трудности Европа трябва да предприеме смели и решителни действия, заявиха депутатите в резолюция на 15 май.
Европейският съюз е в процес на изготвяне на следващия си дългосрочен бюджет и тъй като отговорът на настоящата криза ще има определящ характер през идните години, е логично мерките за възстановяване да бъдат част от плановете за бюджета, посочиха депутатите. Парламентът обаче настоява, че финансовият пакет за възстановяване трябва да бъде в добавка към вече съществуващите програми на ЕС, а не да отнема средства от тях.

Депутатите предупредиха, че са готови да упражнят правото си на вето за бюджета, ако исканията им за по-голям дългосрочен бюджет не бъдат удовлетворени.

Инвестициите за възстановяване трябва да бъдат насочени към онези, които са най-силно засегнати, заявиха те и поискаха по-голямата част от парите да бъдат отпуснати безвъзмездно, тъй като заемите биха влошили допълнително финансовото положение на държави, които вече са пострадали в кризата.
Bednarek/AdobeStock

Резолюцията предложи средствата в пакета за възстановяване да бъдат набрани чрез издаването на „облигации за възстановяване“, обезпечени от бюджета на ЕС. Текстът също така посочи нуждата от нови източници на средства за бюджета; в противен случай, неговото нарастване би изисквало по-големи преки вноски от държавите членки.

Мерките на ЕС целят възможно най-бързо възстановяване на икономическата дейност ©Photocreo Bednarek/AdobeStock

Мерките за климата и стратегията за развитие на дигитални технологии трябва да останат приоритет, заявиха още депутатите. Към този списък те добавиха и създаването на нова програма на ЕС за здравеопазване, за да бъде гарантирана доставката на медицински продукти навсякъде в ЕС при нужда.

Прочетете какво прави ЕС за борба срещу коронавируса и прегледайте хронологията на взетите мерки.

ЕКИП:ВИДИН ВЕСТ