Топ вести
02.12.2022 - Пожар в комин на жилищен блок в к-с „Панония“
02.12.2022 - Когато орехите и сушените смокини срещнат шарана за Никулден
01.12.2022 - Стартира приемът на документи за доказване на реализация по обвързаната подкрепа за плодове и зеленчуци
01.12.2022 - АЕЦ „Козлодуй“ регистрира пропуск на топлоносител в шести блок
01.12.2022 - Осъдиха възможности за облекчаване на тежкотоварния трафик в посока изход към Румъния
01.12.2022 - Правителството осигури подкрепа за още около 50 000 домакинства с нова еднократна помощ за отопление от 300 лв.
01.12.2022 - Агенция „Митници“ отчита 1227.2 млн. лв. приходи за октомври 2022 г.
01.12.2022 - Неправоспособен водач предизвика катастрофа на пътя между Мизия  и Оряхово
01.12.2022 - Проф. Стоянович предложи да бъде кръстена улица на цар Фердинанд в Монтана
01.12.2022 - Установиха 6.5 кубика дърва без контролна горска марка в Арчар
НОВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В ЧЕРНО МОРЕ

НОВИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ОТКРИТИЯ В ЧЕРНО МОРЕ

Подводна археологическа експедиция на Националния исторически музей разкрива тайните на Port Baglar („Залива на лозята“) до Созопол

Завършиха подводните и геофизични проучвания в залива до нос Христос и м. Каваци южно от гр. Созопол. Проучванията се проведоха в два етапа: първият през м. юни, а втория през м. септември 2022 г. с финансовата подкрепа на Националния исторически музей и Министерство на културата. Ръководител на проучванията е зам.-директора на музея проф. д-р Иван Христов, а водолази от Общински водолазен център на гр. Созопол, водени от Тенчо Тенев и картографа инж. Тотьо Ангелов участваха в експедицията. Проучванията включваха два вида недекструктивни изследвания: геофизични и огледи под вода. Геофизичното проучване беше проведено от инж. Кирил Велковски със съдействието на Центъра за подводна археология в гр. Созопол.

Нос Христос е най-югоизточния скалист нос на полуостров Буджака до гр. Созопол. Южно от носа е разположен голям залив споменат като голямо пристанище до морския град от Евлия Челеби, граф. П. Толстой и В. фон Броняр. Присъства с обозначението Portus Baglar в карти от целия XVIII век. През последните 40 години в този залив са открити стотици ценни предмети свързани с корабоплаването по Западия Понт (амфори, каменни котви, щокове), което е предпоставка да се приеме, че в подветрената страна на големия полуостров Буджака, в района на днешен далян Чайка е била разположена антична и средновековна пристанищна зона, обслужвала антично селище, средновековни църкви и манастир в м. Каваци.

Поставените цели на тези специални изследвания в рамките на подводна експедиция на НИМ бяха свързани с: измерване и изработка на детайлна батиметрична карта на района на проучване с многолъчев ехолот; сканиране на района с високочестотен странично сканиращ сонар; изграждане на детайлен теренен модел в целева площ – акваторията на целевата за проучване площ; създаване на растерни изображения – мозайки с текстурата на дъното по данни от странично сканиращ сонар; определяне на перспективни цели по дъното за целия район на проучване, които биха имали потенциал да са артефакти от кораби или разбити части от такива.
По време на двата етапа на подводните издирвания са открити разнообразни предмети, свързани с корабоплаване и товарно-разтоварни дейности в залива. Сравнително голям е и броя на фрагментите от керамични съдове. Най-ранните находки са две каменни котви с два отвора. В литературата се приема, че каменните котви са най-старите корабни елементи, използвани както в Средиземноморието, така и в Черно море още през Бронзовата епоха. Те представляват грубо обработен масивен камък с различен брой отвори, които служат за превързване на котвеното въже и интегриране на допълнителни дървени заострени колове, чиято цел е да задържи котвата на дъното. Общата датировка на каменните котви от българското Черноморие е III–II хил. пр. Хр., но се използват и в началото на I хил. пр. Хр. Някои учени  ги наричат „тракийски“, имайки предвид разпостранението им предимно в южната част на Западния Понт, и то преобладаващо в акваторията на гр. Созопол. Засега единствения щок открит при проучванията е от римската епоха, изработен от олово и спада към групата на т. нар. подвижни щокове с един отвор. Хронологически следва откриването, до талян Чайка, на добре запазена желязна късноантична „Т“ образна котва. При подводните издирвания са открити четири железни котви. Този тип котви се датират за XVII-XVIII век. Железните трироги и четирироги котви наследяват масивни двураменни железни котви (византийски тип). Следващият етап в развитието на желязната котва започва в краят на XVIII век и началото на XIX век когато се създават нови модели – например британските адмиралтейски котви.
При подводните проучвания са намерени фрагментирани керамични съдове и амфори от различни исторически периоди (VI в. пр. Хр. – XVIII сл. Хр). Те са събрани в работни полигони на дълбочина от 6 до 10 метра, които обхващат цялата северна периферия на залива южно от местностите Христос, Паламаря, Сулинаря.
Най-ранния керамичен материал е от Архаичната епоха. Открити са части от амфора от т. нар. сива монохромна керамика. Използването на залива през Късната Елинистическа епоха е засвидетелствано от фрагменти от дръжки на амфори произведени на о-в Кос и с датировка II-I в. пр. Хр. Срещат се фрагменти от червенолакови паници произведени в малоазийските провинции на Византия. Те датират присъствието на плавателни съдове в залива до нос Христос за периода V-VI век и са синхронни като използване с фрагментите от късноантични амфори. При подводните огледи е намерено голямо количеството фрагменти от средновековни амфори.
Прави впечатление намирането на керамика и от Османския период XVI – XVII в. Открити са цели и фрагментирани хигиенни съдове, т. нар. Ибрици. Тези съдове наподобяват формата на каните, но имат допълнително прилепен към плещите чучур. Разпространени са във всички владения на Османската империя в периода XVI – XIX в. Използват се за ритуално измиване на мюсюлманите преди молитва. Навлизат масово в бита и на християнското население. Тези фрагменти и почти цели съдове, споменатите желязни котви като датировка кореспондират със сведенията на австриеца Венцел фон Броняр за района южно от Созопол.
След приключването на подводните проучвания и цялостния оглед на бреговата ивица e възможно да се изкаже хипотезата, че заливът, освен като „убежище“ при силни морски бури, е бил използван и за товаро-разтоварни дейности свързани с развитата жилищна, стопанска и религиозна инфраструктура. Две са били местата, на които вероятно са били построени примитивни пристанищни съоръжения познати през по-късни епохи като скели. Първото място е било ситуирано в подножието на проучвания средновековен манастир до талян Чайка и сегашния бетонен кей южно от нос Христос. Второто място, при което вероятно също е съществувала скеля и хелинги, е било разположено в началото на плажа Каваци на брега на залива Сулинария. Там до началото на XX век е съществувал железен кей влизащ навътре в морето. Тук една от важните причини да се търси пристан е наличието на обилна сладководна вода.

 

Проучванията в хинтерланда на залива до нос Христос ще продължат до края на годината.
Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder