Изграждането на плаваща фотоволтаична централа в язовир Огоста няма да навреди на водната флора и фауна, заяви министърът на икономиката Никола Стоянов на среща с граждани в Монтана. Тя бе организирана по инициатива на кмета на общината Златко Живков в отговор на протестът  преди три седмици срещу изграждането на новото съоръжение. Министерството на земеделието, което стопанисва язовира  бе представлявано  на  срещата от зам.министър Валентин Чамбов. В голямата зала на Младежкия дом в Монтана се събраха близо 200 души да зададат въпросите си и чуят министрите.

„Основната грижа на общината е безопасността на хората и необходимостта от ремонт на язовирната стена, заяви в началото на срещата кметът Живков. Досега нищо не беше направено, а това е една възможност ситуацията да бъде променена. Както всички вас и аз искам да чуя какви ще са ползите за Монтана”.

Министър Стоянов изтъкна две основни причини, водещи за насочването на немската компания инвеститор към язовир Огоста. Първата е ремонтът на язовирната стена, изчислен на 30 милиона лева. Втората е, че  Северозапада е с приоритет при възможни големи инвестиции.

Защо ремонтът на язовир Огоста, който е вторият по големина в страната и е обект на националната сигурност са свързани с чужд инвеститор?

През 2018 година правителството отпуска 500 милиона лева на Държавната консолидационна компания за ремонт на язовири. В списъкът е и язовир Огоста, който е с констатирана необходимост от ремонт, както на стената така и на някой  хидротехническите съоръжения в него. До финансиране така и не се стига. По време на управлението на последното редовно правителство става ясно, че пари за ремонт на язовир Огоста  няма. Това е и причината днес първото условие пред чуждестранния инвеститор да е ремонтът на язовирната стена.

Предложението на немската компания е да бъде изградена система върху 8 квадратни километра водна площ в язовир Огоста при положение, че общата водна повърхност на язовира при пълен обем е 22 квадратни километра. Досега язовирът никога не е бил завиряван напълно. През по-голямата част от годината той е 15 квадратни километра. Плаващата фотоволтаична централа ще произвежда 800 мегавата ток. Само по себе си това ще привлече и други инвеститори, които планират да производствата им да преминат към използването на възобновяеми източници на енергия. Освен това немската компания иска  да построи и завод за понтонни метални части, защото необходимостта от тях се разраства. В световен мащаб фотоволтаични централи все повече  ще се строят върху водни площи.  Така се запазва  земеделската земя и се намалява изпарението на водата по време на суша.

В България няма практика за изграждане на подобни съоръжения и затова вече е създадена работна група с представители на пет министерства – Министерството на икономиката и индустрията, Министерството на земеделието, Министерството на околната среда и водите, Министерството на енергетиката и Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Процедурата налага промени в поне четири закона. Когато това бъде направено следва  оценка за въздействие върху околната среда. Ако тя е благоприятна за язовир Огоста  ще бъде обявен конкурс за концесия върху водните площи. В нея може да участва всеки, уточни министър Стоянов. Министерството на икономиката не е поемало конкретен ангажимент към определен инвеститор.

Язовир Огоста е построен през 1986 година за напояване на 60 хиляди декара  селскостопанска земя, простиращи се от Монтана до областта Златията   край Лом. Необходимата тръбна инфраструктура така и никога не е изградена докрай. Водата почти не се използва за напояване. С нея са свързани две водноелектрически централи – „Кошарник“ и „Огоста“. Разнообразието на рибата в язовира е голямо – шаран, каракуда, червеноперка, костур, скобар, мряна, сом, щука, укрей, бяла риба и др. Тук се намира и най-голямата на Балканския полуостров ферма-производител на сладководна риба.