Иззеха автомобил на дрогирана водачка в района на РУ-Кула. Законно ли е това?
- 22.08.2023
На 19 август 24-годишна водачка на лек автомобил „БМВ“ с видинска регистрация, лична собственост е била спряна за проверка. При тестване с техническо средство пробата реагирала положително на амфетамин. Жената дала и проби за медицинско изследване. По случая в РУ-Кула е образувано досъдебно производство, а автомобилът е иззет по надлежния ред.
Вчера на 21 август около 15.00 часа в град Кула е иззет и автомобила на 32-годишна от същия град, управлявала лек автомобил „Ауди“ с врачанска регистрация с 1,69 промила.
Адвокат Силвия Петкова в своя статия в lex.bg разглежда промените в НК и отговаря на въпроса: Законосъобразно ли е отнемането на моторното превозно средство в полза на държавата от страна на полицията и прокуратурата?
Отговорът на този въпрос е отрицателен, пише адвокат Петкова.
Основанията за това са няколко:
1. единствено съдът има правомощие да постанови отнемане в полза на държавата на моторното превозно средство;
2. фактически това може да се случи единствено и само с влизане в сила на осъдителната присъда. Предварително отнемане не се допуска;
3. Наказателно-процесуалният кодекс (НПК) допуска възможност за обезпечаване на отнемането на моторното превозно средство. Това може да стане от съда по искане на първоинстанционния прокурор. Въпросът се решава в еднолично съдебно заседание. Обезпечителната мярка, която може да бъде взета е моторното превозно средство да бъде запорирано, т.е. да се забрани на обвиняемия/подсъдимия да се разпорежда с него (т.е. да го продава, дарява, заменя и т.н.);
4. Наказателно-процесуалният кодекс позволява поначало моторно превозно средство да бъде иззето като веществено доказателство. Това става с протокол за изземване, по време на което трябва да присъстват поемни лица. Такова изземване е допустимо в случаите на причиняване на телесна повреда или смърт при изброените по-горе хипотези (от „а“ до „з“), тъй като само тогава моторното превозно средство може да има характеристика на веществено доказателство. В тези случаи, доколкото се касае за засягане на основно право съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека, а именно правото на собственост, задържането на вещественото доказателство трябва да е пропорционално на преследваната цел. Това означава то да бъде освободено след като вече не е необходимо за разкриване на обективната истина в наказателния процес. В общия случай този момент настъпва с изготвянето на авто-техническите експертизи. Противното би означавало да се наложи наказание без присъда и без такова наказание да е предвидено в закона.
В случаите на шофиране с определената в закона концентрация на алкохол в кръвта, както и след употребата на наркотични вещества или техни аналози, моторното превозно средство не е и не може да бъде веществено доказателство. Изземването му, освен че не е необходимо, не е и законосъобразно.
По какъв начин полицията и прокуратурата заобикалят закона в подобни ситуации?
Най-често срещаните порочни практики са две:
1. Да бъде убеден водачът „доброволно“ да предаде автомобила си с всякакви несъстоятелни и подвеждащи аргументи. Основният е, че с „доброволното“ предаване на автомобила, водачът „съдейства“, а това впоследствие ще се тълкува в негова полза.
Доброволното предаване се извършва с протокол.
2. Изземването да се извършва с протокол за оглед на местопроизшествие. По този начин се заобикаля тежката процедура за законосъобразност на изземването по реда на НПК, който изисква или предварително разрешение на съда, или последващо негово одобрение.
Действително, Върховният касационен съд в практиката си е имал поводи да посочи, че изземването с протокола за оглед не е непременно незаконосъобразно. Тази практика, обаче, противоречи на закона и е създадена единствено за да не се изправя съдът пред избора да постанови оправдателна присъда на виновно лице, поради фатални грешки в разследването.
Стриктно погледнато, огледът на местопроизшествие и изземването на вещи, които имат значение за конкретно наказателно дело, представляват различни способи за доказване. Тяхното извършване е поставено под различен процесуален режим.
Също стриктно погледнато, ако при извършване на оглед се установи наличието на вещи и предмети, които са от значение за делото, те следва или да бъдат запазени до получаване на разрешение за изземването им, или да бъдат иззети със съставяне на протокол за изземване, когато се касае за случай на неотложност.
Как да реагират водачите, които са поставени в ситуация на заобикаляне на закона от страна на полицията/прокуратурата?
Очаква се масовите незаконосъобразни предварителни отнемания на моторни превозни средства да се случват при шофиране с посочената в НК концентрация на алкохол в кръвта или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, каквито именно случаи се цитират в пресконфенцията на ОДМВР-Бургас и Районна прокуратура-Бургас.
Ето защо е необходимо водачите да са запознати както с правата и задълженията си, така и със стъпките, които следва да предприемат, когато се сблъскат с подобни незаконосъобразни действия от страна на силовите структури.
На първо място, когато водачът не е съгласен с показанията на техническото средство (обикновено това е дрегерът) за установяване концентрацията на алкохол в кръвта, както и на теста за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, той има право да даде биологична проба – кръв и урина.
В особено сериозна степен това право следва да бъде упражнено в случаите, в които водачът изобщо не е употребил алкохол, наркотични вещества или техни аналози, или когато употребата е дълго време преди предприемането на шофирането. Казано иначе, биологична проба следва да се даде във всички случаи, в които водачът основателно се съмнява в истинността на показанията на техническото средство или теста. Това трябва да се случи независимо от редицата несъстоятелни аргументи, с които полицейските служители в практиката се случва да убеждават водачите да не дават такива проба.
На второ място, водач, на който е предложено доброволно да предаде автомобила си, не следва да се съгласява на това, съответно не следва да подписва протокол за доброволно предаване. Обратното би довело до отпадане на всякаква възможност за получаване на обезщетение за незаконосъобразно оставане без автомобил, когато пробата се окаже фалшиво положителна.
Все пак следва да се отбележи, че не съществуват правни средства, с които водачите да противодействат на незаконосъобразните действия в момента на тяхното извършване. Потенциалните последващи стъпки за защита от тези действия ще могат да се определят за всеки конкретен случай след анализ на фактите и обстоятелствата по него.
Цялата статия на адвокат Силвия Петкова четете на сайта на lex.bg.























