Намалява обществения интерес към приемната грижа, докато все повече деца се нуждаят от нея, показват данните на Националната асоциация за приемна грижа /НАПГ/

„През 2010 г. в България, с активния ангажимент на тогавашния и днешен вицепремиер Томислав Дончев, беше приета Националната стратегия „Визия за деинституционализация на децата в Република България“. Тази стратегия бележи края на един модел, при който грижата за децата се основаваше на институции, и началото на нов, който поставя в центъра семейната среда, топлината и индивидуалната грижа. Седем години по-късно тогавашният министър на труда и социалната политика Деница Сачева издаде забрана за настаняването на бебета в домове за изоставени бебета. Преди две години беше поставено началото на процеса по закриването на останалите 4 дома за изоставени бебета в страната, които бяха 32.

В Област Видин съществуваха два дома за медико-социални грижи за деца – във Видин и в Белоградчик. През 2010 г. в дома във Видин се отглеждаха 71 деца. До средата на 2019 г. този брой намаля до едно-единствено дете, което през същата година намери своето място в семейна среда, а домът беше официално закрит на 1 януари 2020 г. Домът в Белоградчик приютяваше значителен брой деца. Капацитетът му постепенно беше намаляван, докато през 2016 г. той прекрати дейността си. Едно от най-големите постижения в този процес беше развитието на приемната грижа – модел, който предоставя възможност децата да растат в семейна среда, дори когато техните биологични семейства не могат да се грижат за тях. В област Видин дирекциите за социално подпомагане работят активно за увеличаване на броя на приемните семейства и за осигуряване на качествена подкрепа за тях. През миналата година в приемните семейства средно на месец са били 82, а настанените в тях деца – 86.“

С тази кратка ретроспекция областният управител на област Видин д-р Ани Арутюнян откри пресконференция след проведени 2 обучения за обмяна на опит в сферата на приемната грижа, които се проведоха във Видин на 23 и 24 януари 2025 г., с приемни родители и социални работници. Организатор на обученията е Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ). Обученията се проведоха под патронажа на областния управител на Видин. В събитията се включиха социални работници, специалисти по приемна грижа и права на детето, експерти по социални дейности в общините от региона, както и приемни родители от областта. Целта на двата форума бе да се предостави възможност на заинтересованите страни да дискутират новостите в националната действителност и да се запознаят с добрите европейски практики в сферата на приемната грижа за деца.

„Приемната грижа е истински пример за това как можем да променим живота на едно дете. Тя предоставя не само подслон, но и любов, сигурност и усещане за принадлежност. Само през последните години в областта значително се увеличи броят на приемните семейства, които предоставят топлина и грижа на децата в нужда. Това е успех, който дължим на обединените усилия на местните власти, неправителствените организации и цялата ни общност“, каза още д-р Арутюнян и отбеляза, че закриването на домовете и извеждането на децата от тях не е само административен процес – това е промяна в начина, по който гледаме на децата – като на личности с права, нужди и потенциал. Областният управител на Видин благодари на всички ангажирани с процеса – социални работници, приемни родители, неправителствени организации и граждани, като подчерта, че пред всички тях стоят още предизвикателства. „Необходимо е да продължим да развиваме услугите в подкрепа на децата и техните семейства, да гарантираме качеството на приемната грижа и да предотвратяваме социалното изключване. Но днес можем с гордост да кажем, че сме на прав път. Защото всяко дете заслужава семейство, грижа и шанс за щастлив живот“, каза д-р Арутюнян.

В рамките на форума изпълнителният директор на НАПГ Александър Миланов представи информация за състоянието на системата за приемна грижа, според които средномесечният брой деца, настанени в приемни семейства, през 2024 г. е бил 1480, като 151 от тях са с увреждания. Най-много деца (501) са на възраст от 0 до 3 години, от които с увреждания са 18. Децата от 3 до 6 г. в приемни семейства са 306, от които 26 с увреждания, а от 6 до 14 г. са 457 (с увреждания 73). Между 14 и 18 г. децата в домовете на приемни родители са 215, от които 34 са с увреждания.

„Според законодателството, касаещо закрилата на децата в България, бебетата до 3 години не могат да бъдат настанявани в специализирани институции за бебета (които са само 4 в страната), което обяснява и водещото място на броя на тези деца в приемна грижа“, обясни Александър Миланов. Според него, причина за сравнително малкия брой деца с увреждания е по-късното им диагностициране в България, което е проблем за предоставяне на адекватна подкрепа за тях и семействата им, както и притесненията на приемните родители да се грижат за деца със затруднения, поради липсата на специализирана подкрепа в малките населени места.

Данните на НАПГ показват, че през 2024 г. средномесечният брой утвърдени приемни семейства за цялата страна е 1638, но приемни деца са настанени само в 1239 от тях.  В 400 приемни семейства или във всяко четвърто няма настанено дете. В същото време, към края на ноември 2024 г., по данни на Министерството на труда и социалната политика, децата, настанени в центрове за настаняване от семеен тип, които замениха домовете за деца, са около 3000. Най-голям е процентът приемни семейства без настанени в тях деца средномесечно в област Търговище (над 67%). Т.е. само 1/3 от тях се грижат за дете. Следват областите Добрич и Кърджали, където в над 40% от семействата няма деца. Най-много са приемните семейства в областите Варна (119), Хасково (103), Монтана и Шумен (с по 93) и Пазарджик (92). Сравнително малката разлика в заплащането не са мотивиращи за семействата да поемат грижата за повече деца, което е предпоставка за разделяне на братя и сестри. В подкрепа на тази теза той отбеляза, че само едно професионално семейство се грижи за 4 и повече деца. Едва 14 са дали дом на 3 деца. По две деца са настанени в 149 семейства, а за едно се грижат 1075 семейства.

Социалната сигурност на приемните родители е ключов въпрос. Професионалните приемни родители в България са наети на граждански договори, което означава, че нямат осигурителни права за трайна болест, безработица или майчинство. Освен това, между настаняванията на деца, те остават без доходи, което създава финансова несигурност и демотивира потенциалните кандидати.

Според социологическо проучване, проведено от НАПГ, едва 15% от българите биха станали приемни родители, 68% категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха приели такава роля. Жените са по-склонни да станат приемни родители в сравнение с мъжете – 21% от жените заявяват готовност, докато при мъжете този процент е едва 9%. «Тези данни са тревожни, тъй като показват ниска обществена готовност да се подкрепят деца чрез приемно родителство. Причините за този отказ са различни, но основният фактор е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса на приемно родителство», отбеляза Александър Миланов и подчерта, че по-високият икономически статус има връзка с по-голяма готовност за приемна грижа – хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително по-голям интерес (21%), отколкото тези с по-ниски доходи. Образованието също има ключова роля – хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят приемна грижа, като 29% от тях заявяват готовност, в сравнение с 13% при тези със средно образование.

Събитията се провеждат в рамките на инициативата „Правото на европейска приемна грижа като гарант за правата на децата в България“, финансирана в рамките на проекта „Права и ценности“, финансиран от ФРГИ и ЕС.