Международният ден на жената се празнува всяка година на 8 март. Това е ден за международно признание на икономическите, политическите и обществените постижения на жените.

Започнал само като политическо събитие за социалистите, празникът постепенно става част от културата на много страни. В някои от тях денят губи политическата си окраска и става просто повод за мъжете да изразят своята симпатия и внимание към жените около тях – нещо като комбинация от западните празници Ден на майката и Свети Валентин.

В други страни темата за политическите и човешките права на жените, отстоявани от ООН, е силно застъпена, а на борбата за признаване на тези права на жените по света се гледа отговорно и с надежда.

В България денят се празнува и като Ден на майката, въпреки че според някои българи Благовещение (25 март) е християнският празник на майката и жената.

Първият Ден на жената е отбелязан на 23 февруари 1909 г. в САЩ по инициатива на Американската социалистическа партия.

Идеята за създаване на международен ден на жената се появява след бурната индустриализация и икономическа експанзия в началото на 20 век, която поражда протести за подобряване условията на труд.

Календарната дата се свързва с първата масова проява на жени работнички, състояла се на 8 март 1857 г. в Ню Йорк.

Жените от шивашки и текстилни предприятия излизат на протест против лошите условия на труд и ниските заплати. Работничките са атакувани и разпръснати от полицията. Две години по-късно, на същия месец, тези жени създават своя първи работнически синдикат.

Това е важно за борещите се за права на жените в Западна Европа и САЩ през годините на студената война^[1][2].

В следващите години следват други протести, най-известният от които е през 1908 г., когато жените организират шествие през Ню Йорк с искания за по-кратък работен ден, по-добро заплащане и право на гласуване.

На 27 август 1910 г. в Копенхаген се провежда първата международна конференция на жените, организирана от социалистическия интернационал. По предложение на германската социалистка Клара Цеткин се приема: Всяка година в една от първите недели на пролетта да се празнува денят на работничките и на международната им солидарност, с цел да се мобилизират широките женски трудови маси за борба за равноправие с мъжете във всички обществени сфери на живота. На следващата година, Международният ден на жената е отбелязан от повече от един милион хора в Австрия, Дания, Германия и Швейцария, а през 1913 г. във Франция и Русия.

При пожар във фабрика за дрехи в Ню Йорк загиват повече от 150 работнички. Инцидентът, с изключително висока смъртност, се приписва на липсата на мерки за сигурност.

На Запад Международния ден на жената се отбелязва през 1910-те и 1920-те, но постепенно замира. Той се подновява със зараждащия се феминизъм през 1960-те.

Демонстрациите на жените в Русия се смятат за първия етап на Руската революция от 1917 г. На 8 март, през същата година работничките от Петроград излизат на демонстрация срещу глада, войната и царизма. След Октомврийската революция в Русия, от името на българските участнички във Втората международна конференция на жените-комунистки през 1920 г. в Москва Ана Маймункова препоръчва Осми март за Международен ден на жената. През 1965 г. 8 март е обявен официално като неработен ден и празник на жената в СССР. И днес денят е неработен в Русия и други страни от бившия Съветски съюз – Беларус, Молдова, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан, Украйна, както и в Северна Македония и Монголия.

През 1975 г., по време на Международната година на жената, Организацията на обединените нации започва да празнува 8 март като ООН Ден на жената. Две години по-късно, през декември 1977 г., Общото събрание на ООН приема специална резолюция, с която провъзгласява 8 март за Международен ден на жената, който да се отбелязва всека година от държавите-членки, в съответствие с техните исторически и национални традиции.^[4]

През 2017 г. ООН отбелязва празника под мотото „Жените в променящата се работна среда: Планетата 50 на 50 до 2030 г.“

В България Осми март първоначално се отбелязва с беседи в тесен кръг на социалисти през 1911 г., а през 1915 г. е първото публично честване.

Като общобългарски празник Осми март започва да се празнува след 9 септември 1944 г. Отначало по предприятия, заводи, учреждения се правят събрания, на които се отчита приносът на жените в производството, културата, науката и обществения живот. След 1960 г. честването взема особено широки размери и става любим празник на жените от всички възрасти, като Ден на жената и на майката.

В някои държави като Камерун, Хърватия, Румъния, Черна гора, Босна и Херцеговина, Сърбия, България и Чили денят не е официален празник, но въпреки това се чества. На този ден мъжете подаряват цветя на жените в техния живот – приятелки, майки, съпруги, гаджета, сестри, колеги и т.н. В училище децата често подаряват цветя на учителите си.

Днес, женските групи организират многобройни събития по света. Глобалната женска организация Аврора, поддържа свободен регистър в интернет, на който се отбелязват различните събития .