На 8 ноември всяка година Българската православна църква чества Архангеловден, най-големия есенен празник след Димитровден. Според християнската религия, пред престола на Господа винаги стоят седем първенствуващи ангели (архангели), първият от които е Архангел Михаил, представящ Божието слово. Той е смятан за най-смелия и неслучайно в иконографията се изобразява с копие в ръка, тъпчещ с крака дявола.

В народните вярвания съществува предание, че Рангел, както българите са прииначили името на Светеца, е един от шестимата братя-юнаци, на когото при подялбата на света се паднали мъртвите. Затова и според българският фолклор Архангел Михаил олицетворява смъртта и е представян като красив, млад момък, който изважда душата с нож или сабя от тялото на човек (оттам и другото му име Душевадник). Въпреки тежката му задача, Светецът е смятан за състрадателен и справедлив, освен това според преданията е бил глух, за да не чува жалбите на осиротелите. След като извадел душата на мъртвеца, Архангел Михаил я отвеждал при Свети Петър, където двамата заедно отмервали на везните греховете и според резултата изпращали човека в Райската градина или на вечни мъки в Ада. Според някои народни вярвания, когато умиращият се усмихва, Свети Рангел му подава златна ябълка, а ако умира в конвулсии – предстои му да изпие горчива чаша. Именно затова българите смятат, че с почитането на Архангел Михаил ще осигурят здраве и добър живот на живите и на човек ще му е по-леко, когато дойде неговият ред да отиде при Господ.

Официално празникът е започнал да се празнува в началото на IV век на Поместния Лаодикийски Събор. На него неправилното почитане на ангелите като към творци и управители на света се осъдило и охвърлило, а православното им почитание било утвърдено. Деветият месец от годината бил избран, за да се отпразнува тържеството на деветте ангелски чина. Фактът, че празнуваме празника през ноември, който е единадесетият месец, се обяснява с това, че по онова време църковната година започвала от март. Осмият ден пък се свързва с Събора на всички Безплътни Сили, който ще стане в деня на Страшния Съд, наричан от Светите Отци“ден осми“. Освен с това, Архангеловден се свързва и с почитането на ангела-пазител, който според християнската вяра се дарява на човек при неговото кръщение и го предпазва от опасности, беди и скърби, а когато човек съгреши, ангелът е този, който му посочва праведния път.

Рангеловден е един от най-големите поменални обреди в календара на българина и е предшестван от Архангелова задушница (една от най – големите задушници през годината), която се отбелязва в първата събота преди празника. Според народните традиции и обичаи Архангеловден е свързан с организирането на семейни и родови служби, общоселски празници и събори. На много места в България се прави  и курбан в чест на Архангел Михаил. Обикновено животното е мъжко (шиле или овен), главата и крайниците му се варят цели и се кадят с тамян, а кожата му винаги се дарява на църквата.

Празничната трапеза включва ястия с овнешко, шилешко, пилешко – гювечи, ябълки и други сезонни плодове, жито, фасул, овнешка пастърма, червено вино и, разбира се, обредни хлябове (Рангелово блюдо, Рангелов ляп, Параклис), чиято украса наподобява тази на хлябовете, приготвяни за погребение или помен. Традицията повелява най-възрастният мъж в къщата да разчупи питата на кръст, да изрече думите: „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди мъж до тавана!“ и да сипе отгоре вино. След това домакинята събира в шепите виното и го разпръсква из къщата за берекет, изричайки думите:  „Свети Архангеле, Свети Никола и вси светци, помагайте ни, почитаме ви и сечем колач да се роди жито до пояс! Сега с що можахме, а догодина с що искаме! Сега с паница, догодина с бакъра!“. На някои места в България домакинята разкъсва хляба и дава парче на всеки, то трябва да се поеме с две ръце и да се изрече богослов. Също така, понякога се раздава жито, което отново всеки поема с две ръце – за да бъде изобилно – и нарича: “Колкото зърна, толкова купи и здраве”.

На Архангелов ден всеки български православен храм отслужва тържествена Света Литургия и прави Водосвет за здраве, а след празника българският народ вярва, че започват „Мратинци“, „Вълчите празници“, през които се спазват обичаи, предпазващи хората от злини.

На този ден именни дни имат: Ангел, Ангелина, Гаврил, Михаил, Михаела, Огнян, Огняна, Пламен, Рангел, Райна, Рая.