Видин Вест

Огромен скок от 22% на сметките за електроенергия на бизнеса и минимална промяна за домакинствата. Това е предложението на регулатора за промяна от средата на годината. Целта е ясна – да се спаси затъналата НЕК. Предложението почти изравнява цените за компаниите и гражданите. А логиката в развития свят е бизнесът да се развива добре и да е конкурентен, а през неговия успех да има доходи, с които да се плащат битовите сметки. В година на избори обаче явно досегашната линия се изоставя.
Вдигането може да фалира компании, защото след увеличението българските цените на енергоемките индустрии ще са с 30-40% по-високи от тези в региона. Дори и в момента, т.е. преди скока, разликата спрямо плащаното в Германия от тези индустрии е около 20%, сочат от Българска федерация на индустриалните енергийни консуматори. Малка група дружества гиганти като „Лукойл“ и металургичните заводи могат и да се спасят от скока, ако енергийното и финансовото министерство произведат една наредба. Но останалите хиляди компании, които не се водят енергоемки и големи, могат да спрат да съществуват заради разходи, които обезсмислят работата им.

Какво се променя

Ръстът идва от намерението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) да изравни една компонента в цената на тока за бизнес и домакинства. Въпросната добавка се нарича „цена задължения към обществото“. В нея влиза скъпата енергия: разходите за въглищните централи „Ей И Ес Гълъбово“ и „КонтурГлобал Мариа-изток 3“, тази от възобновяеми източници и част от производство на топлофикации и заводски централи.
Досега за свободния пазар тази компонента беше 18.93 лв./мВтч без ДДС, докато за бита излизаше над 50 лв., макар и скрита в крайната цена, която потребителите плащаха. Сега намерението на КЕВР е да увеличи въпросната надбавка до 40.21 лв., а мрежовите такси от 7.98 лв. на 8.86 лв. за мегаватчас. Така крайната цена ще достигне около 122 лв. за мегаватчас, което е увеличение с 22%.

Несигурното изключение

По закон големите индустриални предприятия трябва да бъдат спасени от това голямо поскъпване. Такива поправки бяха направени през март. Според тях министерствата на енергетиката и финансите трябва да разработят наредба, която да позволи част от големите потребители на енергия да плащат по-ниска цена задължения към обществото с цел да се запази тяхната конкурентопособност. Въпросната наредба все още не е факт, тъй като крайният срок това да се случи е краят на август, което започва да притеснява индустрията.

„Ако наредбата не влезе в сила, някои заводи просто ще бъдат затворени“, коментира Константин Стаменов, председател на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори. По думите му изготвянето на наредбата се случва много бавно, но все пак идеята е тя да бъде готова до 1 юли.

Ако за предприятия от ранга на „Стомана индъстрис“ обаче все пак има спасителна сламка,  по-малките фирми, които ползват средно напрежение, ще трябва да плащат с 22% повече. Сметките показват, че приходът на НЕК от увеличената цена за свободния пазар, на която са всички средни и големи компании в страната, ще е 482.5 млн. лв.

И ЕРП-тата ще плащат повече

Докладът на регулатора съдържа още една важна промяна и тя е, че надбавката „Задължения към обществото“ вече ще се плаща и от електроразпределителните дружества за енергията за технологични разходи, чиято цена се запазва на 30 лв. за мегаватчас. Това са близо 4 млн. мегаватчаса електроенергия, което ще донесе на НЕК допълнителен приход от близо 160 млн. лв.

НЕК почти спасен

Така направени сметки показват, че постепенно НЕК ще започне да излиза от финансовата дупка, в която компанията затъна в последните години. Изчисленията на КЕВР сочат, че при тази ценова рамка приходите на НЕК за юли 2015 – юли 2016 г. ще бъдат с 346 млн. лв. повече (общо 2.54 млрд. лв.). Според доклада на регулатора държавната компания трябва да спести още 130 млн. лв. от ограничението, което беше наложено за изкупуване само на високоефективното производство от топлофикациите и заводските централи, въпреки че първоначално този ефект беше оценяван на около 250 млн. лв. Причина за консервативната прогноза на регулатора вероятно е фактът, че вече е почти средата на годината и реално мярката няма да може да бъде приложена в пълна степен. Според източници от сектора все още НЕК продължава да купува изцяло количествата от топлофикации и заводски централи.

Отложено намаление

В доклада на регулатора все пак се взима предвид, че споразуменията за намаляване на цените по дългосрочните договори с ТЕЦ „Ей И Ес Гълъбово“ и ТЕЦ „КонтурГлобал Марица-изток 3“ все още не са факт. Това е и една от причините за натоварването на цената задължения с обществото с допълнителни 2.97 лв. като вид компенсация до влизането в сила на споразуменията. Когато това се случи, въпросната цена би трябвало да бъде намалена.

Без други отстъпки

НЕК поиска и цената на енергията от водноелектрическите й централи да бъде увеличена. От регулатора обаче предлагат обратното – от сегашните 63.64 лв./мВтч тя ще бъде намалена на 59.10 лв.
По-голямата част от исканията на НЕК за компенсиране на предишни разходи също не са приети. Така от общо 1.28 млрд. лв. КЕВР признава едва 83 млн. лв.

Цената за хората

Докато за бизнеса цената расте рязко, за битовите потребители енергията, която НЕК продава на електроснабдителните дружества, ще поевтинее от сегашните 125.32 лв. за мегаватчас до 119.87 лв. Увеличението, което се предвижда за крайните снабдители – ЧЕЗ, ЕВН и „Енерго-про“, пък е средно 1.99%. Най-голям ръст е разрешен на „Енерго-про“ – 3.64%, а ЕВН и ЧЕЗ получават съответно 1.22 и 1.53%. Регулаторът не е признал и искането на разпределителните дружества за по-висок процент на признатите технологични разходи, като запазва сегашните 8% за ЕВН и ЧЕЗ и 9% за „Енерго-про“.

Отрязаните производители

Предложението на АЕЦ „Козлодуй“ за увеличение на цената на електроенергията от 15.30 на 16.97 лв. за мегаватчас също е орязано от регулатора. Това се отнася и за исканото увеличение за разполагаемост от 13.73 на 31.87 лв. за мегаватчас. От ядрената централа аргументират желанието си с по-продължителния престой на 6-и блок за подмяна на генератора, както и изпълнението на мерките за повишаване на безопасността на централата. Освен това от АЕЦ „Козлодуй“ са заявили, че имат сериозни разходи за балансиращия пазар.

Другата държавна централа, ТЕЦ „Марица-изток 2“, пък няма определена регулирана цена, тъй като  вече ще работи изцяло за свободния пазар, където може да продава по пазарни цени.

Доклада на работната група на КЕВР ще бъде разгледан на обществено обсъждане на 4 юни (четвъртък), а решението на регулатора трябва да стане ясно до 1 юли, когато новите цени ще влязат в сила.

http://www.capital.bg/

Jooble : Работа в град Видин