Видин Вест

Турция национализира ислямската Bank Asya, която беше замесена в политическия спор между президента Реджеп Ердоган и живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен.

Дълга битка

Ходът идва само седмица преди критични парламентарни избори и точно в деня, когато президентът Ердоган обяви, че държавната Ziraat Bank навлиза в ислямското банкиране. С национализирането на Bank Asya приключват 18-месечните опити на Анкара да я превземе. През това време банката загуби почти половината от активите си заради панически отлив на депозити от нея.

Сега банката вече принадлежи на Държавния фонд за гарантиране на депозитите (TMSF), който е на пряко подчинение на Ердоган. От февруари Bank Asya беше под надзора на турския банков регулатор. В петък регулаторът реши, че „проблемите във финансовата структура на банката, собствеността и управлението й, както и някои аспекти на дейността й представляват заплаха за доверието и стабилността на финансовата система“. Вестник Wall Street Journal припомня, че днес активите на банката се равняват на по-малко от 1% от турския финансов сектор, който възлиза на около 800 млрд. долара.

В отделно изявление TMSF подчерта, че след национализирането на банката тя не губи засега лиценза и засегнатите лица „няма за какво да се притесняват“.

Желанието на Турция да поеме управлението на Bank Asya породи вълна от обвинения в политическа намеса в сектора, която ще навреди на националната репутация сред международните инвеститори.

На това турският вицепремиер Али Бабаджан отвърна в събота, че национализирането на Bank Asya не е политически ход и че банката ще продължи да работи, докато бъдат намерени решения за нейната продажба или сливане. „Ако вчерашното решение беше политическо, то тези стъпки можеше да бъдат предприети много по-рано“, каза Бабаджан, който е сред създателите на управляващата „Партия на справедливостта и развитието“ и отговаря за икономиката в правителството на Ахмед Давутоглу.

Доскоро Bank Asya беше короната в усилията на Турция да усили позициите си в ислямското банкиране, което се регулира от традиционния ислямски закон, или шериат. Той има специални изисквания за разпределяне на печалбите и загубите, като същевременно забранява начисляването и плащането на лихви. Почти 54% от акциите на банката се търгуваха на борсата, една трета от тях бяха в ръцете на чужди инвеститори, като BlackRock Inc. и Vanguard Group.

Политически обрати

Съдбата на банката се обърна, след като близки до Гюлен прокурори повдигнаха обвинения в корупция срещу министри на Ердоган през декември 2013 г. Ердоган, който тогава беше премиер, обвини някогашния си съюзник Гюлен в заговор с цел преврат. Проправителствените вестници атакуваха Bank Asya като „касичката“, с която влиятелният духовник се опитва да превземе държавата. В резултат само през 2014 г. вложители, сред които държавни фирми и институции, изтеглиха 4 млрд. лири (1.7 млрд. долара), равни на около 20% от депозитите в нея. Трезорът приключи годината с нетна загуба от 877 млн. лири (336 млн. долара).

Решението за национализация от петък беше посрещнато от чужди инвеститори като пореден епизод от по-голяма битка, посочва Wall Street Journal. Някои анализатори смятат, че този ход може да е начало на тревожна тенденция. Fitch Ratings нарече случая „черно петно“ върху иначе безукорните банкови регулации, които Турция следва от глобалната финансова криза през 2010 г. досега.

По-рано в петък Ердоган обяви, че навлизането на Ziraat в ислямското банкиране трябва да привлече нови капитали в Турция и призова останалите държавни банки Vakifbank и Halkbank да утроят дела си в пазара на ислямското банкиране до 2023 г. До момента четири трезора в страната предлагаха подобни услуги. Освен Bank Asya това са Albaraka Turk, Turkiye Finans и Kuveyt Turk.

http://www.capital.bg/

Jooble : Работа в град Видин