Видин Вест

Голяма част от чуждестранните имигранти все още изпитват затруднения да си намерят работа в България, а това се дължи, както на усложнените процедури по одобряване на документите им за работа, така и на все още неблагоприятната икономическа среда. Това стана ясно по време на кръгла маса за трудовата заетост на висококвалифицирани имигранти в България, организирана от Фондация „Център за развитие на медиите“, в която участваха представители на бизнеса и членове на държавни институции.

Трудности и предизвикателства
Бавните и тромави законови процедури са сред основните причини, които обезкуражват IT компаниите да взимат на работа висококвалифицирани специалисти от чужбина или ги задължават да наемат кадри дистанционно, каза Цветан Русимов, оперативен директор на IT компанията „Империя онлайн“. „Хората продължават да работят в Техеран и трябва да общуваме по Skype, защото не можем да ги доведем тук“, коментира той. Специфичните проблеми на IT сектора с намирането на кадри според него са свързани и с голямото текучество между фирмите, нарастващия брой на IT компаниите и разликата между образователната система и очакванията на бизнеса. А това води до необходимостта работодателите да инвестират значителни средства в обучението и подготовката на служителите.

„В нашия бранш е доказано, че човек, който е способен да се учи и да възприема и който има над средното ниво на интелигентност, може да стане специалист в произволен програмен език за шест месеца“, каза той. И допълни, че разходите за обучение на кадри в „Имерия онлайн“ са около 300 хил. лв. на година, които при адекватна образователна система биха могли да бъдат вложени в други дейности.

Върху неблагоприятната среда за привличане на висококвалифицирани чужди кадри обърна внимание и Иван Нейков, бивш министър на труда и социалната политика. Според него тя няма да претърпи съществена промяна и през следващите няколко години. Причината е, че все още сме в криза, безработицата е много висока, а бедността е много разпространена. А това до води до негативно отношение към всеки чужд гражданин, който заеме работно място в България, отбеляза той. От друга страна обаче е факт, че работодателите ще изпитват все по-голяма нужда от високвалифицирани специалисти, част от които трябва да дойдат отвън. За тази цел е необходимо да се намери начин за комуникация между чуждестранните специалисти и българското общество, както и да се подобри информираността по отношение на процедурите по наемане на служители от трети страни сред работодателите, коментира Нейков.

Според Жечко Димитров, програмен директор на Българската стопанска камара (БСК), ниското търсене на чуждестранни висококвалифицирани специалисти е обвързано и с по-значителните процеси на деиндустриализация, които протичат в българската икономика. По негови думи в момента се наблюдава сериозно намаляване на големите предприятия, а заедно с тях и на средните и малките компании за сметка на еднофамилните дружества, които се занимават с услуги. А това според него означава, че хората, които излизат от производството, създават дребен бизнес, в който не влизат висококвалифицирани кадри.  „Трябва да създадем инфраструктура, която генерира индустрия и работни места и тогава наистина ще има нужда от висококвалифицирани специалисти, както български, така и чуждестранни“, казва Димитров.

Какво показва статистиката
Все още е много малък делът на чужденците, работещи в България с разрешение за работа по т.нар. процедура „синя карта“, която дава достъп до пазара на труда на специалисти с висше образование, казва Красимира Томова, гл. експерт в Агенция по заетостта. Но справката показва, че тенденцията върви към увеличаване на тази бройка. „През 2011 г., когато влезе в сила европейската директива, са издадени само 7 разрешения за работа, а от началото на 2015 г. те вече са около 60“, уточни Томова и допълни, че заявките са преоблдаващи за IT сектора и са подадени предимно от граждани на Украйна, Русия, Македония и близките съседни страни.

За сметка на това броят на обикновените разрешения за работа, издавани за чужденци без висше образование, е доста по-голям, каза Лили Георгиева от трудовата агенция. Според цитираните данни Агенция по заетостта издава годишно между 600 и 700 подобни разрешителни за достъп до пазара на труда, съобщи Георгиева. Тези цифри илюстрират само разрешителните, издадени от трудовата агенция, и не са показател колко от тези специалисти действително са дошли в България, защото процедурата е обвързана и с получаването на разрешение от дирекция „Миграция“.

http://www.karieri.bg/

Jooble : Работа в град Видин