Най-големите скандалджии в политиката

Най-големите скандалджии в политиката

Митьо Побойника е първият министър на правосъдието

Ако Волен Сидеров си мисли, че е оригинален, дълбоко се заблуждава. Като средство за печелене на дивиденти скандалът се ражда още в зората на българския политически живот.

Провокирай другите, за да влезеш в очите на електората. Напсувай опонента, за да ти отвърне с шамар или юмрук. После го дай под съд. Това е философията на скандалджиите.

Димитър Греков е първият министър на правосъдието в първото правителство на свободна България. Назначен е с Княжески указ № 1 на 5 юли 1879 г. Греков е родом от Бесарабия, завършил е право във Франция, бил е председател на Софийския областен съд и член на Касационния.

“Даровит, но ленив – портретува го съвременникът Добри Ганчев. – Говори отлично, но пише рядко. Смел, открит борец. Напада да се бие. Затуй Ст. Стамболов в една подигравателна сатира бе го нарекъл Митьо Побойника.”

Стамболов му

скроява номер

в Народното събрание

През 1880 г. Димитър Греков е избран за депутат. По тогавашния закон мандатът на всеки народен представител се гласува за редовен или не в пленарната зала. Стамболов пледира, че бесарабчанинът не е български поданик.

“Категорически казвам, че съм български поданик!”, кълне се Митьо Побойника. Размахва удостоверение от Софийския градски съвет и налита да фрасне клеветника.

“Градский съвет няма право да дава поданство!”, срязва го хладнокръвно Стамболов. С обаянието си на оратор той владее парламентарното мнозинство. Каквото рече, това става. Под негов натиск изборът на Греков е касиран.

Политическата кариера на Побойника обаче не секва. Като идва на власт, дори самият Стамболов го взема за министър. Бившият хъш уважава юначагите, които упражняват юмручното право.

На Петко Каравелов

викали Лудата крава

Неговият нрав бил взривоопасен. “Каравелов – пише Симеон Радев – не бе отмъстителен, но обичаше да се заканва. Това бяха закани на нервозен човек, днес казани, утре забравени. Но без да оставят следи в неговата душа, те влияеха на околните му.”

“Еднаж – дава пример летописецът – Каравелов, срещайки на улицата Т. Бурмова, бе му казал: “Аз ще те обеся!” На другия ден Бурмов, който бе мислил цялата нощ върху тази закана, го причака на същото място и му каза: “Не можеш!” Каравелов го погледна учудено, без да разбере. Той бе забравил.”

На 7 декември 1884 г. Народното събрание дебатира законопроект за железните пътища. На трибуната се изправя опозиционерът Никола Шивачев. Час и половина инсинуира срещу правителството. Премиерът Каравелов скача и се провиква: “Такъв шпионин аз не искам да слушам!” Напуска залата, но след малко се връща и пита политическите си приятели:

“Що го търпите още?

Бийте го, свалете

го оттам!”

Двадесетина депутати почват да скандират: “Лъжеш, долу, долу!” От агитката се откъсва Атанас Насалевски, едър мъжага, избран с трънската бюлетина. Свива юмруци, спуска се към Шивачев и с добре премерен удар в гърдите го поваля.

Други смелчаци се хвърлят върху падналия. Удрят! Особено усърдни са народните избраници Петър Николов и Гани Чернев.

Порядъчно разкрасен, Никола Шивачев е избутан навън. Дадена е почивка. “В това време – хроникира Симеон Радев – Шивачев се затече право в двореца, викайки, че иска да види княза, за да му каже, че либералите убивали опозиционните депутати. Стражарите едвам можаха да го изтласкат от двора; екзалтираният човек крещеше сега по улиците.”

Свирчо е майсторът

на политическата

ругатня

Нисък, набит, голяма глава, пъстри очи, властен пронизващ поглед, отсечени жестове – така помнят съвременниците Димитър Петков.

Оставил като опълченец едната си ръка на Шипка, след Освобождението той дръзко влиза в политическия живот.

През 1883 г. начева вестник “Свирка”, под чиято глава е отбелязано: “Лист за подсвиркване и подгавряне”. По нейното име му лепват прякора Свирчо.

В етичния кодекс на Димитър Петков е записано: “Ако някой те замери с плюнка, отвърни му с храчка!” Една разходка из стенографските дневници вади наяве неговия парламентарен речник: “политически мошеник”, “магаре с магаре”, “развалени момчетии”, “бесен човек”, “шайкаджия”, “идиот”, “диване”, “говедо”, “келеш”, “лайно”.

“Ако заслужавате,

главата ви ще счупя!”,

заканва се Свирчо в Народното събрание и продължава: “Ще ви изхвърля от трибуната!”, “На кого продавате тези краставици?”, “За вашата свобода трябва юмрук!”, “Вас ще уловя за ухото и ще ви пратя в Тутракан!”, “Ще ти натъпча самара!”, “За вас има отделни яхъри, ако тропате, в яхърите ще ви пратя!”, “От вас ум? По-добре от някоя гарга!”, “На такова говедо обяснения не давам!”

Заради злословията Димитър Петков е нападнат с бастун от някой си Пашанков. След схватката той публикува статията “Покушение върху живота ни”, в която заявява:

“Който е докачен от нас, нека излезе да се оправдава чрез печата, пред съда, или честно и кавалерски да ни повика на дуел, а не да ни напада така ненадейно, по разбойнически, защото ние като човек, който сме си оставили ръката на Шипка, когато трябваше, не сме в състояние сега да правим пехливанлък по улиците и да се борим със сопи…”

Стоимен Савов

си търси

белята с брадата

Той е член на Демократическата партия, основана от Петко Каравелов. “Човек с импозантна външност, с чаталеста буйна брада, едър, обладаващ силен глас”, портретува го парламентарният журналист Петър Карчев.

За Стоимен брадата била гордост и достойнство, дух и материя, чест и отговорност. Бил обаче много заядлив. Колкото косми имал в брадата, толкова ругатни имал в устата.

Негов антипод е гладко избръснатият земеделец Вълчо Георгиев. На 26 февруари 1910 г. той има дързостта да атакува демократите в парламента, които управляват в момента. “Серсемин!”, изригва срещу него Стоимен Савов.

Кръвното на Вълчо удря 200. Хвърля се върху Стоимен и сграбчва брадата му. Скубе! Савов изревава като ранена в сърцето пантера и с могъщ замах удря шамар на Георгиев.

“За мене всеки косъм от брадата ми е свещено нещо; тя никому не може да бъде подигравка”, ръмжи той.

Най-скандални

са комунистите

Провокатори има в редиците си всяка партия, но най-много са в левицата. Скандалът е в гените на червените, с него искат да срутят нормалния обществен строй и да изградят комунистическото бъдеще.

През 1919 г. земеделецът Константин Томов се опитва да каже нещо от парламентарната трибуна.

“Говедо!”, скача от мястото си Васил Мулетаров. Председателстващият Недялко Атанасов звъни и констатира: “Народният представител г. Мулетаров нарича оратора “говедо”. Това е недостойно за парламента.”

Георги Димитров веднага го заплюва: “Един шайкаджийски председател сте вие и нищо повече!”

Героят от Лайпциг подхожда към скандала диалектически. Не робува на закостенелите похвати, преосмисля ги в светлината на марксизма-ленинизма.

Димитров прекарва много време в СССР и попива челния опит на Комунистическия интернационал. След народната победа се връща в България, за да го приложи в наши условия.

Георги Димитров

обижда на руски

На 4 февруари 1947 г. той е в Шестото велико народно събрание. Тече проверка на изборите за високия форум.

На трибуната застава опозиционерът Стоян Божков. “Уважаеми госпожи и господа народни представители! – започва той. – Пред нас е поставен въпрос за одобрение изборите в софийските градски колегии и аз, като избран от ІІ Софийска градска избирателна колегия, съм длъжен да заявя, че в София, както преди избора, така и в деня на избора и след него, свобода, ред и законност не е имало.”

“Сволоч!”, изстрелва Георги Димитров. “Аз не съм сволоч”, стреснато отвръща Божков.

“Как можеш да говориш такива работи от трибуната? Засрами се!”, дърпа му ушите вождът на пролетариата.

През социализма

нямаше провокатори

Тогава политическата система беше куклен театър. Конците се дърпаха от горе, а марионетките мърдаха долу. Никой не си позволяваше волно движение. Скандалът се върна с демокрацията след 10 ноември 1989 г.

Венцеслав Димитров налетя на Филип Димитров и му счупи очилата. Жорж Ганчев строши стол в главата на Христо Петров. “Луд – това е естественото ви състояние!”, постави му диагноза Евгений Бакърджиев. Жорж му отвърна с две удивителни: “Фашист!” и “Бандит!”.

Димитър Стоянов предупреди Румен Петков: “Някой ден ще те пратиме в затвора и ще ти спукаме гъза!”. Волен Сидеров пък обобщи, че народните представители са “стадо грухтящи прасета” и “безчувствени топки лой”.

Моньо Христов

показа голо маце

от парламентарната

трибуна

Това феноменално събитие се случи на 25 ноември 2004 г. Обсъждаше се проектобюджетът за идната година. Опозицията яростно го атакуваше, мнозинството опълченски го бранеше.

В сублимието на дебатите думата взе земеделецът Моньо Христов. “И тъй като това е последният бюджет на този финансов министър, на господин Велчев – каза той, – аз ще си позволя да му направя един подарък. Същевременно ще се опитам да дам и едно определение за бюджета, както всички други го дават.”

Труженикът на българския чернозем разви плаката с оня размах, с който някога е развято Самарското знаме. На картинката девойката беше по бикини, с едната ръка свенливо прикрила гърдите си, а в другата стискаше връзка лук.

“Бюджетът е красив, но е гол! Бюджетът е добре гримиран, но не е облечен! И накрая, при този бюджет българските граждани ще ядат само лук и нищо друго!”, обясни Моньо.

Емил Василев

лисна чаша вода

върху Тодор Великов

Направи го на 20 януари 2011 г. Този четвъртък се обсъждаше вот на доверие, поискан от премиера Бойко Борисов за управлението на ГЕРБ.

Извън дневния ред Тодор Великов започна да чете пасквил срещу председателя на партия “Ред, законност и справедливост”. Става дума не за кой да е, а за самия Яне Янев.

За Емил Василев той е това, което е брадата за Стоимен Савов. Гордост и достойнство, дух и материя, чест и отговорност! Само студен душ може да освести нечестивеца, прецени Василев.

Скочи и се спусна към трибуната. Борисов, който има черен пояс по карате, видя, че предстои колизия. Изправи се, за да се намеси. Василев обаче се оказа по-бърз от каратиста.

Оръжието му беше чашата вода, с която ораторите промиват гласните си струни. Грабна стакана и с добре премерено движение го плисна към Тодор Великов. Той обаче ловко се наведе и остана почти сух.

С този акт Емил Василев призова за повече хигиена в политическото пространство.

Кръв пръска в пленарната зала при първия парламентарен кьотек

Първият парламентарен кьотек става на 28 ноември 1880 г. Тече заседание на Второто народно събрание. Огласени са два княжески указа за промени в кабинета.

Финансовият министър Петко Каравелов е назначен за министър-председател, като временно поема и министерството на правосъдието.

Драган Цанков става министър на вътрешните работи.

Никола Стойчев оглавява външните работи и изповеданията, а Петко Славейков – просвещението. Портфейлът на Военното министерство остава в джоба на чужденеца Казимир Ернрот.

Княжеската воля е посрещната с “Ура!”, “Да живей!” и ръкопляскания.

Под овациите

обаче тлее пожар

Консерватори и либерали са настръхнали един срещу друг. Ръцете стискат дръжките на бастуните.

Петко Горбанов едва дочаква звънеца, за да заплюе Георги Живков. Събира обилно количество течност и го изстрелва право в лицето на шурея на Димитър Благоев. (Сестрата на Живков – Вела, е съпруга на водача на социалистите – б. а.) Следва тежка плесница. После още една и още една…

Плющенето на шамарите е сигнал за атака. Свадата прераства в общ бой като в американски уестърн.

Юмруци

и ритници

се целят

в слабите

места на

противника

Псувни и стенания раздират въздуха. Пръска се кръв!

Дамската ложа е пълна, отпред наблюдават учителката Елена Казанлъшева и г-жа Гюзелева. Сред публиката е и Константин Иречек, дошъл от Европа да повдига културата на българина.

Иречек записва в дневника си: “Попов доведе габровския гражданин Калчо Симеонов (таен консерватор) с големи от нокти рани по лицето и врата, от които течеше кръв.

Клетникът плачеше, ревеше и се бършеше. Стоилов цял смаян и бял като тебешир стоеше при прозореца.

Стамболов беше смутен и ме наблюдаваше. Вацов се срамуваше и викаше, че е по-добре да си отида.

Горбанов с разкъсано палто и жилетка и с разкъсана верижка от часовник промъкнал се до дамската ложа и избягал гологлав. Даскалов без малко щял да бъде бит.”

Иречек нарича случилото се massacre, тоест “клане”. “Аз утешавах хорицата в бюрото, че в Атина такива сцени не са нещо необикновено”, отбелязва чешкият историк.

Източник: 24chasa.bg

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

Close
error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder