Видин Вест

“Почти всеки втори български ученик има проблеми с четенето и разбирането на текст на родния му език.”- това съобщи Европейската комисия при представянето на план за справяне с неграмотността в ЕС до 2020 г.

Европейската комисия съобщи, че 15-годишните в България,четат най-лошо в сравнение със съучениците си от другите държави членки на Европейския съюз.

Данните от излследването показват, че над 40% от българските ученици не могат да извършат елементарен анализ на кратък текст, като обява. Също така младите българи са демонстирали неспособност да определят основната тема в текст или да намерят определена информация в него.

Проведените тази година матури и кандидат-студентски изпити потвърждават, че принад 45% от зрелостниците липсва елементарно познание на граматичните правила.

Равносметката днес за българското образование е 80 000 напълно неграмотни млади българи и 41% (или всеки втори тийнейджър) функционално неграмотен, а всъщност процентът е по-висок, тъй като изследването обхваща само ученици над 15 години /средно 16 годни/, а над 30% от българските граждани са приключили с образованието преди тази възраст, т.е. функционално неграмотните в България са над 56%. Това ги прави неподготвени за пазарана труда.

Изводът е, че 69% от безраборните са неграмотни и без образование.

Да си неграмотен означава, че даденият индивид неотговаря на основните изисквания на обществото, в следствие на което, индивида не е пълноценен гражданин и позитиви от неговото развитие небиха могли да се очакват.

Човек, който освен, че не може да чете и пише, изпитва затруднения в общуването и във възможността свободно да изразява себе си, се нарича напълно неграмотен.

Функционално неграмотният човек е този, който не може да извършва всички дейности, които грамотността изисква, непознаване на правовият ред в държавата, притежава неспособност да анализира кратък текст, както и невъзможност аргументирано да изразява своята теза.

От изложеното до тук става ясно, че всеки втори ученик е функционално неграмотен. Ниските резултати на българските ученици в международни изследвания показват, че българското училище е в състояние на пълен крах.

В процентово съотношение функционално неграмотните в България, Етония и Финладия е следното: 41%, 13,6 и 8,1 в Финландия. Водим по неграмотност и пред нашата съседка Румъния, с която имаме равен старт в Европейския съюз.

Спрямо други наши съседки Сърбия и Гърция, българските ученици са с една година назад по отношение на образователната им подготовка.

Програмата за международно оценяване на учениците (PISA), която проверява уменията по четене и математика и познанията по природни науки нарежда българските 9 класници на 46-о място от общо 65 държави.

В проведено изледване за уменията на учениците от 6-ти клас под формата на два теста (четене с разбиране и математика), едва 15% от ученицитеса успели да се справят споставената им задача.

Над 30% от българите прекъсват своето образование преди да навършат 15 години. Висок е и процентът на децата от ромски произход, които не прекрачват училищният праг.

Темповете на неграмотността сред българското население расте неимоверно. Все по-малко деца и юноши посещават учебните заведения.

Интересът към училището е снижен до минимум. Българското училище се руши и като сграда и като авторитет и като институция. Учебното съдържание е остаряло, учители не съумяват да задържат повишен интереса на своите възпитаници.

Българското училище е в крах и най-потърпевши са учениците в него, защото дори и с диплома за средно образование, повече от половината излизат функционално неграмотни и не успяват да разчетат правилно дори статия във вестник.

Екип: ВидинВест

Jooble : Работа в град Видин