Видин Вест

Изборът протича в две фази – епархийски избор и каноничен избор

След кончината на Негово високопреосвещенство митрополит Дометиан, в овдовялата Видинска епархия предстои избор на нов митрополит. Правилата, по които това ще стане произтичат от хилядолетните канони на православната църква и от Устава на БПЦ.
Начало на процудерата се дава с решението на Светия Синод за назначаване на временен наместник на епархията, който може да бъде само митрополит. Това вече беше сторено и отворната задача по управление на Видинска епархия и организация на епарийския избор, бяха поверени на Врачанския митрополит Григорий. Следващата стъпка от процедурата е съставянето на листа от кандидати. Това е задължение на Светия синод, а кандидатите са измежду лицата с епископски чин. Включването в кандидатската листа не е въпрос на лична воля от епископите, а послушание, което те са задължение да изпълнят. В случай, че някой откаже, той губи възможността да участва в митрополитски избори занапред. Преди години така стори игуменът на Рилския манастир дядо Евлогий, а в края на миналата седмица отказ депозира в Светия синод и известният на видинчани епископ Сионий, който понастоящем е игумен на ставропигиалният Троянски манастир.
Веднъж обявена кандидатската листа, всички включени в нея са длъжни да не влизат на територията на Видинска епархия до деня на избора. Това се отнася и до онези, които живеят на територията на епархията. Уставът на БПЦ превдижда, че наместникът на овдовялата епархия изпраща окръжно писмо до епархийските избиратели, с което им представя листата и ги приканва да бъдат в седалищния град на епархията (в нашия случай във Видин) в третата света неделя от издаването на окръжното, за избиране на митрополит.
В деня на избора, след Света литургия, епархийските избиратели се събират в митрополитския дом. Епархийските избиратели са по трима духовници и по трима миряни за всяка духовна околия в състава на епархията и се излъчват веднъж на четири години от избирателни колегии, състоящи се от митрополита и представители на църковните настоятелства.
Необходим е кворум от две трети от броя на избирателите. Ако този кворум не е налице, изборът се отлага с 1 час, когато е достатъчно и присъствието на повече от половината избиратели. Ако и този намален кворум не е налице, то изборът се отлага да нова дата.
Гласуването е тайно, с интегрална бюлетина, в която са вписани имената на всички кандидати. Всеки избирател трябва да посочи чрез заграждане задължително двама кандидати. Ако тези изисквания не са спазени, то бюлетината е недействителна.
Кандидатите, които получат повече от половината от гласовете, се считат за избрани. Ако никой не постигне такова мнозинство, гласуването се повтаря. Ако само един от кандидатите постигне нужното мнозинство, гласуването продължава на следващ тур без негово участие. Така протече, например, изоборът във Врачанска епархия, когато още на първия тур беше избран дядо Григорий, докато вторият кандидат – дядо Йеротей, получи нужните гласове едва на третия тур.
За направения избор се съставя протокол. С това приключва епархийската фаза на избора. Редовността на вота може са се обжалва от участниците в тридневен срок от провеждането на избора. Жалбата се разглежда от Светия Синод, който се произнася мотивирано също в тридневен срок.
Когато епархийския избор бъде одобрен от Светия синод, в първата света неделя в храма се извършва каноничния избор на митрополит измежду двамата, получили подкрепата на епархийските избиратели. Новоизбраният епархийски митрополит встъпва в правата си в деня, в който Светият Синод му съобщи, че е канонически избран, а за извършения избор се съставя специален акт, който се вписва в кондиката на Светия Синод и се подписва от Българския патриарх и всички членове на Светия Синод.
При избора на митрополит винаги трябва да се следи за стриктното съблюдаване на 29-то и 30-то Апостолски правила, които забраняват получаването на епископска власт църквата със съдействието на светските власти или срещу пари.

Автор: Екип „Видин Вест“

Jooble : Работа в град Видин