Младите хора имат свои критерии за работа
— 28.06.2024Новото поколение служители,отказват да работят за заплата под 4 000 лв. Предпочитанията на младит...
Прочети повече ...Трифон Зарезан или Ден на лозаря е български народен празник в чест на свети Трифон. Празнува се от лозарите, соколарите, градинарите и кръчмарите на 14 февруари.
Той е сред най- устойчивите, но и най- противоречиви и сложни по своята историческа същност обичаи в българския народен календар. Това е трудов обичай, свързан с първия стопански процес в годишния цикъл на обработка на лозата – пролетното и зарязване.
Единствено обредът на св. Трифон стои пряко свързан с резитбата на лозите и това е дало основание на българските учени М. Арнаудов, Хр. Вакарелски, Д. Маринов, Ц. Гинчев да му определят по-специално място в календарната система на българите.
Обредната храна за лозето се приготвя от жените – питка, украсена с фигури от тесто във формата на лозов лист или грозд, варена, пълнена с ориз кокошка, сирене, сланина; туршия, луканка, „бабяк“ (напълнен стомах с месо) и др. Освен това се занася и бъклица с червено вино или ракия, украсена с чимшир, здравец, бръшлян, вързана с червен конец. Косерът с който ще се зарязва, предварително се почиства и се наточва добре. Обичаите повеляват да се омеси хляб – пресен или квасник, да се свари кокошка, която по традиция се пълни с ориз или булгур. Като се свари кокошката се препича на саджак. В нова вълнена торба се слага питата, кокошката и бъклица с вино. С такива торби на рамо мъжете отиват на лозето.
В традиционната култура рязането на лозята е изключително мъжка дейност, жени не се допускат. Така се обяснява и особеното табу за жените през този ден, да не пристъпват територията на лозята „защото не е женска работа и за да ражда лозето“. През този ден е забранено на жените и да режат, тъй като „св. Трифон на този ден си отрязал носа“ (с. Момчилово, Варненско).
Обредните практики показват значително единство. Всеки мъж зарязва в своето лозе по 1-2-3-4-5 кютука („гижи“, „главини“) а от всеки кютук или всички пръчки или по 2-3-5 броя. Прекръства се, полива вино около кютука, зарязва с косера и пак полива, като благославя.
Практиките с лозовите пръчки са едни от най-съществените, наред със зарязването, поливането с вино и благословиите. Те са важен атрибут на празника. Оставят се обикновено на лозето, за да не се „дигне берекета“ от него.
След зарязването накичените с лозови пръчки мъже се събират на обща трапеза обикновено край пъдарската колиба.
Екип: Видин Вест
Новото поколение служители,отказват да работят за заплата под 4 000 лв. Предпочитанията на младит...
Прочети повече ...ВИДИНСКА СВЕТА МИТРОПОЛИЯ и НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ „ЦВЯТ 1870” канят на ПРАЗНИЧНА ВЕЧЕР
Ако имате нужда от бърза и евтина смяна на гуми, без да ходите в ...
Прочети повече ...На 6.02 (вторник) от 11:00 ч. в залата на Общински съвет - Видин ще се проведе обществено обсъжда...
Прочети повече ...Ритейлърът оглави класацията с екип от близо 7500 души Kaufland България ог...
Прочети повече ...НАРОДНО ЧИТАЛИЩЕ “ЦВЯТ 1870