Изборите в населеното място са описани от Алеко Константинов още през 1894 година.
Методите на „моралното влияние“ през 1894г., идентични с мутренския модел от 1992г. явно имат почва у нас и през 2018г“, коментира председателят на сдружение „Активно Общество – Радослав Георгиев.

Изборите в Макреш бяха изпъстрени с действия, които силно наподобяват модели от 90-те години у нас. Откровени заплахи към отпадналия на първи тур кандидат Цветомир Николов, решил да подкрепи „неправилния“ човек на балотажа, за което самият той разказва в интервю. Осен мутренските методи със заплахите, което породи неимоверен страх сред цялото общество в общината, се използваха и други силови методи, наподобяващи, предполагам, отдавна минали времена. Сериозно бе присъствието на автомобили от други области в страната, пълни с добре напомпани мъже, които съвсем случайно са дошли от 100, 200 повече километра, не само за да съпроводят възрастни хора от техните домове до урните, но и да влязат като придружители в тъмната стаичка. Дали тези хора са гласували под натиск? Дали една баба на 70, 80 или 90 години ще се осмели да откаже на двама трима мъже, излезли от фитнеса, да отиде с тях до секцията, пък и те да я придружат вътре, че работата да е съвсем сигурна? И тук най-страшното е, че това законът съвсем не го забранява, че това „морално влияние“ съвсем е недоказуемо, че възрастните хора няма да смеят да се оплачат!
Сред толкова изобилие на похвати от началото на демократичния период след 1989г. у нас съвсем избледня купуването и продаването на гласове. То си е толкова естествено и нормално, че никой не му обръща внимание. Започват избори и се започва едно наддаване като на търг и за избирателите остава да изберат „по-добрата оферта“. Народни представители и знайни и незнайни войни на изборната битка разнасят пачки и се реваншират за нищоправенето си или осъществяват поредната инвестиция в бъдещето. Най-страшното е, че жителите на малките населени места са толкова изоставени, че за тях това да продадат гласа си, е форма на решение на проблема, как да оцелеят и този месец. И тук държавата е длъжник на хората – упорито не се предприемат стъпки за прекратяване на тази порочна практика. За по-големите населени места задължителното гласуване е една крачка към значително намаляване на ефекта на купения вот, с което и обезсмислянето му, чрез което купувачите на гласове ще загубят интерес и ще се откажат от този метод. А няма ли търсене, няма да има и предлагане!
Поглеждаме към с. Галиче. Там бивш кмет ръководи провеждане на избори от затвора. Разпространяват се клипове с подвижната урна, която в присъствие на членове на секционната комисия се обръща с цел бюлетините да изпаднат. Разпространяват се клипове с избиратели, заявили желанието си да гласуват по настоящ адрес, вкарани през заден вход на училището.
До кога у нас резултатът от местните избори ще се определя чрез фиктивно регистрирани по настоящ адрес хора? Регистрирани на необитаеми адреси или по 5-10 човека на един адрес, на който живее възрастен човек, който най-често не знае за регистрацията на тези хора. Законът за гражданската регистрация предвижда лицето само да подаде заявление за промяна на настоящия си адрес. Какво означава това? Че собственикът няма право да снеме регистрацията по настоящ адрес на хора, регистрирани в собствения му имот. Не само, че това е правен абсурд, но и много удобно средство срещу евентуално желание на някой собственик, който незнайно как се оказало, че съжителства с още няколко човека в негов имот, да предприеме мерки по заличаване на адресната регистрация на тези хора. Да не говорим, че тази регистрация не е станала без вещата намеса на длъжностно лице, което е в нарушение на не една правна норма. Дори и хипотеза, в която регистрацията е осъществена от собственика на имота, то фактическата заблуда, че тези хора живеят на този адрес е нарушение от тяхна и от страна на собственика. Всяко лице е задължено в срок 30 дни да заяви промяна на настоящия си адрес при преместване на местожителството си, според закона за гражданската регистрация. Как държавните органи следят и регулират този процес? Много просто. Никак. Защото тази анархична ситуация е много удобна за владеещите администрацията.
Тома Биков в телефонно интервю убедено твърди, че няма дописвани „под чертата“ в изборните списъци. Само няколко човека от избирателните комисии. Невероятно, но факт! Разбира се, че няма, тъй като тези хора са не са дописвани в избирателните списъци, те съвсем редово с вписани в самите списъци наред с хората с постоянен адрес. В местни избори няма как да има дописвани хора в списъците, освен членове на избирателните комисии. За да имат право да гласуват по настоящ адрес хората са подали заявления в съответната общинска администрация и те са вписани в избирателните списъци. Също толкова интересен е въпросът, защо дописаните в избирателния списък по настоящ адрес не се публикуват нито в интернет страницата на съответната община /както тези по постоянен адрес/, нито се актуализира избирателния списък пред секциите /до и в деня на изборите той съдържа само тези по постоянен адрес/? Пълният избирателен списък достига само до секционните избирателни комисии, и да, в него няма нужда да се дописват „под чертата“ регистрираните по настоящ адрес, подали заявление за гласуване, тъй като те присъстват списъка. Само на мен ли ми се струва, че има тенденциозно отношение – всички да могат да видят избирателите по постоянен адрес, но само комисиите да могат да видят избирателите по настоящ?
И занимавайки се с така анонимните, но никак не малко избиратели, регистрирани по настоящ адрес и заявили желанието си да гласуват по този настоящ адрес се поражда следния въпрос: Когато изборите са частични /както е настоящия случай/ и всъщност реално тези избори са в рамките на същия мандат от 2015г., то не е ли нарушение на Изборния кодекс, ако тези хора са гласували през 2015г. с правото си по постоянен адрес? В такъв случай един човек е дал гласа си за избор на кмет в две различни общини. Това е недопустимо според Изборния кодекс. Та питам, някой проверил ли е дали и къде са гласували тези хора през 2015г.? Единствения орган, който може да направи такава проверка е ЦИК, която няма пряко отношение към заявяването за гласуване по настоящ адрес. Ще се самосезира ли ЦИК и да направи служебна проверка?
И докато ние се чудим защо едно или друго в страната ни не се случва по най-добрия начин, местна и държавна власт се избира чрез всевъзможни порочни схеми, а избраните чрез купен и манипулиран вот, разбира се, нямат моралното задължение да представляват или защитават интересите на избирателите си. Те са си платили за този вот!
И както казва Алеко Константинов през 1894г., „ако това е строго придържане в границите на закона, какво ли ще бъде пък беззаконието? Ако това е моралното влияние, какво ли пък ще бъде неморалното влияние?“, чиито думи остават изключително актуални и през 2018г.