Управляващите се опитват да овладеят хаоса с личните данни

Управляващите се опитват да овладеят хаоса с личните данни

Общините искат декларации дори за елементарна справка, университети отказват информация по телефона, предава sega.

Управляващите се опитват да овладеят настъпилия хаос, след като на 25 май влезе в сила общият еврорегламент за личните данни (GDPR).
Само за месец и половина, неоснователното искане на съгласие за обработка на лични данни се превърна в епидемия. По идея на правителството, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) публикува становище кой не трябва да иска съгласие, защото се е стигнало до абсурдни ситуации.

В последно време сме свидетели на засилено искане на съгласие за събиране и обработване на лични данни на граждани, при предоставянето на различни видове услуги“, поясняват от КЗЛД, където всеки ден постъпвали сигнали и въпроси. Затова и комисията огласи „примерен неизчерпателен списък на случаи, в които не се изисква съгласие“ при обработването на лични данни, за обичайна професионална дейност.

Не е необходимо съгласие, нито подписване на каквито и да било декларации за обработване на лични данни от следните администратори, в хода на тяхната обичайна професионална дейност: лекари, зъболекари и фармацевти, адвокати, работодатели, държавни и общински органи, журналисти, фотографи и видеооператори, детски градини, училища и висши учебни заведения, банки и други кредитни институции, застрахователи, предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, куриерски фирми и други пощенски оператори, електроразпределителни дружества, ВиК, топлофикации, хотелиери и туристически агенции, домоуправители, религиозни, политически, обществени и синдикални организации и др.

Шефът на комисията, Венцислав Караджов обясни, че до становището се стигнало, след като и Столичната община била посъветвана от външен консултант да иска декларации за съгласие за всяка услуга, която предоставя на гражданите.

Болниците, например, дълго време искаха съгласие на пациентите преди прегледи и дори отказваха записване на часове по телефона, без да е подписана декларация. Нещо повече, болен гражданин беше накаран да дойде до София и да попълни декларация, за да се запише за операция на сърцето. Повечето общини са искали декларация за съгласие, за всяка услуга, която предоставят на гражданите – например при промяна на настоящ адрес. Журналисти са били принудени да попълват декларации на пресконференция на държавна институция.

Друг абсурд – от университет отказвали да съобщават по телефона оценките от държавните изпити, като се оправдавали с ограниченията на новия регламент. Първоначално, по телефона, казвали само дали изпитът е взет или не, а след това спрели и това, ако студентът не се яви лично в канцеларията. Дни след това забраната паднала и справките по телефона „тръгнали“, с обяснението, че няма техническа възможност оценките да се публикуват в електронните досиета на студентите, до които те имат достъп.

Преди това, гимназиите и основните училища скриха имената на децата, които са приети в първи и в осми клас, и публикуваха класиране само с номера, което попречи да бъде видяно дали няма приети с връзки.

Миналия петък приложението на общия регламент беше обсъдено и от шефовете в съдебната система. Съдилищата и прокуратурата много бързо се вкопчиха в регламента и направиха съобщенията за дела от обществен интерес, с инициали или изобщо без имена. На срещата, в петък, беше декларирано, че тази практика ще престане, но това все още не се е случило. Според комисията, от прокуратурата могат да оповестяват имената на обвиняемите, както и длъжността или местоработата им, но за всеки случай трябва да се преценява дали това е нужно. Караджов посочи, че когато има преобладаващ обществен интерес, имената се съобщават. Той припомни и това, че делата са публични.

Шефът на комисията коментира и практиката на Софийския апелативен съд, в публикуваните онлайн съдебни актове – дори членовете на съдебния състав да са с инициали. „Това е безумие. Съдиите са публични личности. Висшият съдебен съвет трябва да вземе решение“, заяви той.

Правят се промени в Закона за защита на личните данни, във връзка с GDPR.
Те бяха подготвени от КЗЛД и представени за обществено обсъждане от МВР.
Проектът бе силно критикуван от редица гилдии и обществени организации. Караджов обеща, че забележките ще бъдат взети, предвид, при внасянето на проекта. Предвижда се той да бъде гласуван от Министерския съвет, тази седмица, и да тръгне към парламента.

Екип: Видин Вест

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

Close
placeholder