Видин Вест

Обектът е запазил фосили на животни, убити в рамките на минути от удара. Ударът от астероид преди 66 милиона години генерира вълна, подобна на цунами, във вътрешното море, която убива и погребва риба, бозайници, насекоми и динозаври – първите жертви на последното събитие на масово измиране на Земята. Сцената на смъртта един час след удара е изкопана на безпрецедентно палеонтоложко находище в Северна Дакота.

Палеонтолози откриха находище на вкаменелости в Северна Дакота, което съдържа животни и растения, убити и погребани в рамките на един час след удара на астероида, довел до гибелта на динозаврите и на 75% от живота на Земята преди 66 милиона години.

Това е най-богатият обект от времето на края на периода Креда, който някога е откриван, включващ насекоми, риби, бозайници, динозаври и растения, смесени със стъклени перли и скални отломки, създадени и разпръснати от удара.

Началото на края започва с мощно разтърсване, което вдига гигантски вълни във водите на вътрешното море на територията на сегашна Северна Дакота. След това малки стъклени перли започват да падат като сачми от небето. Дъждът от стъкло е толкова тежък, че подпалва голяма част от растителността на сушата. Рибите във водата спират да дишат, тъй като перлите запушват хрилете им.

Издигащото се море се превръща в 30-метрова стена от вода, когато стига до устието на реката, изхвърляйки стотици, ако не и хиляди, сладководни риби на пясъчна ивица и за малко обръща течението на реката. Заобиколени от отдръпващата се вода, рибите са замеряни от половин сантиметровите стъклени топчета, които се заравят в калта. Потоците от камъни, фин пясък и малки стъклени перли продължават още 10 до 20 минути, преди втората голяма вълна да залее брега и да покрие рибата с чакъл, пясък и фини седименти, запечатвайки ги за 66 милиона години.

Това уникално, фосилно гробище – риба, подредена една върху друга и смесена с изгорели стволове на дървета, клони от иглолистни дървета, мъртви бозайници, кости от мозазаври, насекоми, парчета от труп на трицератопс, морски микроорганизми, наречени динофлагелати, морски главоноги, наречени амонити – бе открито преди повече от шест години от палеонтолога Робърт ДеПалма (Robert DePalma) във формацията Хел Крик в Северна Дакота. Доказателствата потвърждават подозрението на ДеПалма още през първия му сезон на разкопки през лятото на 2013 г., че това е масов гроб, положен скоро след астероидния удар, който в крайна сметка е доведе до смъртта на всички динозаври. Този сблъсък в края на периода Креда, така наречената граница К-Т (Креда-Терциер) унищожава 75% от живота на Земята.

„Това е първата масова гибел на големи организми, която някой е откривал, свързана с границата К-Т“, заяви ДеПалма, куратор по палеонтология в Природонаучния музей на Палм Бийч във Флорида и докторант в Университета на Канзас. „Никъде другаде на Земята не може да откриете такава колекция от границата К-Т, състояща се от голям брой видове на различни възрасти и различни етапи от живота, всичките загинали по едно и също време, в един и същи същия ден.“

В статия, която ще бъде публикувана следващата седмица в списание Proceedings of the National Academy of Sciences, той и неговите американски и европейски колеги, включително двама от Калифорнийския университет, Бъркли, геолози, описват обекта, наречен Танис, и доказателствата, които го свързват с астероида или кометата паднала на полуостров Юкатан, Мексико преди 66 милиона години. Този сблъсък  създава огромен кратер, наречен Чиксулуб, на дъното на океана и изпраща изпарени скали и кубически километри астероиден прах в атмосферата. В крайна сметка облакът обгръща Земята, поставяйки началото на последното масово измиране на Земята.

„Това е като музей на края на Кредата в слой с дебелина от метър и половина“, разказва Марк Ричардс (Mark Richards), професор по науки за Земята и планетата, преподавател по земни и космически науки. в Университета във Вашингтон.

Ричардс и Уолтър Алварес (Walter Alvarez), професор от Университета на Бъркли, който преди 40 години предположи, че кометен или астероиден удар е причината за масовото изчезване, са извикани от ДеПалма и холандският учен Ян Смит (Jan Smit) за консултация относно дъжда от стъклени перли и вълните, подобни на цунами, погребали и запазили рибите. Тези зърна наречени тектити, са образувани в атмосферата от скали, разтопени от удара.

Ричардс и Алварес установиха, при обикновено цунами не може рибата да заседне в плитчините и след това да бъде погребана. Единична вълна би достигнала до този ръкав по морски път от 3000 км за не по-малко от 10 до 12 часа след удара, ако преди това не изчезне. В същото време тектитите валят в рамките на 45 минути до един час след удара и не биха могли да създадат малки кратери в калта, ако морското дъно не бе вече оголено.

Вместо това сеизмичните вълни вероятно са пристигнали в рамките на 10 минути след удара, причинил земетресение с магнитуд 10 или 11, създавайки сейша, вид стояща вълна във вътрешното море, както водата се плиска във вана по време на земетресение. Въпреки че големите земетресения често пораждат сейши в затворени водни басейни, те рядко се забелязват, коментира Ричардс. Земетресението в Тохоку през 2011 г. в Япония, с магнитуд 9.0, създаде двуметрови сейши 30 минути по-късно в норвежки фиорд на 8 000 километра.

„Сеизмичните вълни са стигнали тук в рамките на девет до десет минути след удара, така че вероятно са успели да изплискат водата преди всички сферули (малки сфери) да паднат от небето“, обяснява Ричардс. „Тези сферули падат на повърхността, образувайки кратери – може да видите деформираните слоеве в това, което е било някога мека кал – а след това отломките покриват сферулите. Никой не е виждал такива фунии преди“.

Тектитите са навлизали по балистична траектория от космоса, достигайки смъртоносни скорости между 150 и 300 километра в час, според Алварес. Мнозина смятат, че дъждът от отломки е бил толкова силен, че енергията му е запалила пожари над целия американски континент, ако не и по целия свят.

Най-малко две огромни сейши са наводнили земята, може би на 20 минути една след друга, оставяйки два метра депозити, покриващи фосилите. Напластяването е слой от глина, богата на иридий, метал, рядък на Земята, но често срещан в астероидите и кометите. Този слой е известен като K-T или K-Pg граница, маркираща края на периода Креда и началото на третичния период (Терциер) или палеогена.

През 1979 г. Алварес и неговият баща, нобелистът Луис Алварес от Калифорнийския университет в Бъркли, първи признават значението на иридия, който се намира в 66-милионагодишните скални слоеве по света. Те предполагат, че кометният или астероидният удар са отговорни както за иридия на границата К-Т, така и за масовото измиране.

Ударът е разтопил скалната основа под морското дъно и пулверизирал астероида, изпращайки прах и разтопена скала в стратосферата, където ветровете са ги понесли около планетата и под въздействието на слънцето са се разпадали с месеци, ако не и години. От небето са валяли отломки, не само тектити, но и парчета от континенталната кора, включително метаморфен кварц, чиято кристална структура е деформирана от удара.

Богатият на иридий прах от разбития метеорит е последният, който ще падне от атмосферата след удара, определяйки края на периода Креда.

„Когато предложихме хипотезата за сблъсък с небесно тяло, за да обясним голямото измиране, тя се основаваше единствено на регистрираната аномална концентрация на иридий – отпечатък на астероид или комета“, обяснява Алварес.

Основното потвърждение на хипотезата за сблъсъка е откриването на заровен ударен кратер, Чиксулуб, в Карибите и край бреговете на Юкатан в Мексико, който е датиран точно по същото време, когато е станало измирането. Кварцови и стъклени сфери от удара са открити и в слоевете K-Pg по целия свят. Новото откритие при Танис е първото, при което останките, получени при сблъсъка, са открити заедно с животни, убити непосредствено след удара.

Ян Смит, пенсиониран професор по геология на седиментите от Vrije Universiteit в Амстердам в Холандия, който се смята за световен експерт по тектитите от сблъсъка, се присъедини към ДеПалма, за да анализира и датира тектитите от обекта Танис. Много от тях са намерени в почти перфектно състояние, вградени в кехлибар, който по онова време е бил пластична борова смола.

„Отидох на мястото през 2015 г. и пред очите ми той (ДеПалма) разкри изгорял дървесен ствол с дължина около четири метра, който бе покрит с кехлибар, който е действал като аерогел и е уловил падащите тектити”, разказва Смит. „Това бе голямо откритие, защото смолата, кехлибарът покриваше напълно тектитите и те са най-непроменените тектити, които съм виждал досега, без 1% от промяна. Ние ги датирахме и те се оказаха точно от границата К-Т.

Първите са тектитите в хрилете на рибите. „Есетрите плуват във водата с отворени уста, зейнали и в тази мрежа улавят малки частици, частици храна, в своите хрилни мрежи, а след това я поглъщат като китова акула или баленов кит”, разказа Смит. „Те улавят и тектити. Това само по себе си е удивителен факт. Това означава, че първите преки жертви на сблъсъка са тези риби“.

Смит също така отбеляза, че погребаното тяло на трицератопс и хадрозавър недвусмислено доказва, че динозаврите са били още живи по време на удара.

Източник: www.nauka.offnews.bg

Jooble : Работа в град Видин