Видин Вест

Необходимо е да бъде изработен изцяло нов Закон за устройство на територията, заяви заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Стефан Аспарухов на семинар, организиран от Областното представителство на КСБ – София.

„Голяма част от средствата, които се очакват по Плана за възстановяване и устойчивост, са свързани със Закона за устройство на територията и неговата промяна“, обясни Аспарухов. Екипът на МРРБ работи по спешните промени в закона. За целта е сформирана работна група с над 100 представители на различни браншови организации и институции.

Реформата в ЗУТ трябва да се случи на две стъпки. Първият пакет от законови промени предстои да бъде внесен в Министерския съвет след приключилото обществено обсъждане. Сред измененията са засилване контрола на ДНСК към общините по отношение на ниските категории строежи и облекчаване работата на одобряващия орган при одобряване на инвестиционните проекти. Вторият пакет по-съществени изменения трябва да са готови през есента, обясни заместник-министърът. Успоредно с това екипът на МРРБ вече е разработил промени в Наредба 7 за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони. Текстовете ще бъдат публикувани за обществено обсъждане.

„Едно от направленията, които считаме за ключово, е свързано с категоризирането на строителството. Предлагаме прекатегоризация на сградите като от сегашните шест категории обектите бъдат обединени в три. Идеята е да има ясен признак как се категоризират различните строителни обекти“, обясни Аспарухов. Това ще промени начина на одобряване на инвестиционните проекти и на въвеждане в експлоатация.

„Облекчаване на административната тежест за инвеститорите е свързана с оценката на инвестиционните проекти. Затова е редно да има изисквания за обем и съдържание за високите категории строителство, а за ниските – отговорността да е основно на консултанта“, каза заместник-министърът. И допълни, че ролята и отговорността на консултанта и надзора трябва да се засили. Според него работата на ДНСК трябва да се фокусира основно върху контрола на сроковете и тяхното изпълнение.

„Сред най-належащите задачи по отношение на устройственото планиране е да осигурят средства за стимулиране изработването на общи устройствени планове и максимално бърза електронизация на строително-инвестиционния процес“, заяви още заместник-министърът.