Видин Вест

Парламентът прие на второ четене бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2023 г., който е с балансирано бюджетно салдо, а размерът на задължителната здравноосигурителна вноска остава осем на сто.

В приходната част на бюджета на касата се очаква да постъпят общо приходи и трансфери в размер на 7027,2 млн. лв., или с 910,9 млн. лв. повече от 2022 г. Общо разходите и трансферите за 2023 г. са разчетени в размер 7027,2 млн. лв. Тази сума е с 910,9 млн. лв. повече от сумата за 2022 г.

Депутатите приеха към здравноосигурителните плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ, включително комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение, да бъдат добавени 6 660 000 лв. Тези средства са предвидени за амбулаторната процедура диагностика и оценка на невроразвитийни разстройства, които досега не са били заплащани от касата.

НЗОК осигурява финансиране на аптеки, които изпълняват дейности по договор с касата в отдалечени, труднодостъпни райони или са единствен изпълнител за съответната дейност в общината, както и с денонощен режим на работа.

Прието бе управителят на НЗОК в срок от един месец от деня на обнародването на закона да определи еднократно нов увеличен размер на индивидуалните основни заплати на служителите в НЗОК и РЗОК, извън сроковете определени в наредба в Кодекса на труда, но в рамките на разходите за персонал, предвидени по бюджета на НЗОК за 2023 г. и без да се надхвърля максималният размер на основната месечна заплата за съответното ниво и степен.

Парламентът прие на второ четене законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2023 г.

Депутатите гласуваха балансиран бюджет на ДОО, като са предвидени приходи и трансфери в размер на 21 801 400 000 лева и също толкова разходи. Разходите за пенсии за 2023 г. са 19 168 164 500 лева. Планираните приходи от осигурителни вноски са 11 080 450 000 лева, предвиден е и допълнителен трансфер от държавния бюджет за покриване недостига от средства в бюджета на ДОО в размер на 10 225 400 000 лева.

Обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и за отглеждане на дете до 8-годишна възраст от бащата (осиновителя) се увеличава от 710 лв. на 780 лв., считано от 1 януари 2023 г.

От 1 август т. г. минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители се увеличава от 710 на 780 лева.

Максималният месечен размер на осигурителния доход остава 3400 лева.

От 1 юли т. г. се осъвременяват с 12% пенсиите за трудова дейност, отпуснати до края на миналата година. От 1 юли минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст става 523,04 лева, решиха депутатите.

Парламентът прие на второ четене и допълнение на Кодекса за застраховане, свързано със системата „Зелена карта“.

Депутатите подкрепиха на първо четене промени в Семейния кодекс, с които осиновените деца да могат да установят по-лесно своя произход. Измененията са внесени от депутати от ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната-Демократична България“ (ПП-ДБ).

Парламентът избра  Петър Чобанов от ДПС за подуправител – ръководител на управление „Банково“ и Андрей Гюров от „Продължаваме Промяната – Демократична България“ за подуправител – ръководител на управление „Емисионно“ на Българската народна банка (БНБ). След избирането им двамата нови подуправители на БНБ положиха клетва пред Народното събрание. След това депутатите гласуваха прекратяване на пълномощията им като народни представители.

Васил Тодев положи клетва като депутат от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ). Той зае мястото в парламента на Ивайло Шотев, чиито пълномощия бяха прекратени след подадена от него оставка. Той беше назначен за заместник-министър на икономиката и индустрията.