Никулден е, почитаме св. Николай Чудотворец!

Никулден е, почитаме св. Николай Чудотворец!

Паметта на Св. Николай честваме два пъти през годината: на 6 декември, когато светителят се представил на Господа, и на 9 май/22 май – денят на пренасяне светите му мощи от град Мир (Древна Лигия) в Бари (Италия). Всеки четвъртък през годината е също посветен на неговата памет.

Източноправославната религиозна традиция го почита като покровител на мореплавателите. Според една легенда, по време на силна морска буря, светецът спасил с молитви моряците на кораба, с който пътувал към Божи гроб. Според друга светията запушил дупка в кораба с шаран и възкресил моряк, починал при падане от най-високата мачта.

Св. Никола пътувал много по море и от опасностите се спасявал благодарение на божията закрила. В едно от житията му се споменава епизод, в който той обърнал към християнството пирати, нападнали кораба, с който той пътувал.

Свети Николай Мирликийски Чудотворец умира на 6-ти декември 345 година. Паметта му се почита и до днес от Християнската църква именно на тази дата. В образа на свети Никола се преплитат чертите на добродетелния християнин и на езически бог (Посейдон). Това е причината българите да го почитат като патрон на моряците и рибарите, както и като покровител на океаните, моретата, реките и езерата. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата.

Обреди и традиции на Никулден

Подготовката за големия празник започвала още на предния ден, когато всяко домакинство, било то по-заможно или пък не чак толкова, си купувало шаран. Ако пък не могли да намерят шаран, но само в краен случай, си купували друга риба, но задължително трябвало да бъде такава, която да има люспи, като щуката и мряната например.

Рано сутринта на Никулден започвала подготовката на трапезата. Рибата се приготвала по специален начин, като се пълнела с булгур, ориз, орехи, лук и стафиди, увивала се в тесто и така се слагала да се пече. Това ястие наричали “рибник” – жертвата, която принасяли в чест на св. Никола. Подготовката продължавала с омесването и изпичането на обредни хлябове – единият наричали на св. Петка, а другият на св. Никола. Останалите гозби трябвало да бъдат задължително постни, например сарми, чушки, фасул, царевица. След като специалната трапеза за празника била готова, идвал свещеникът, който прекадявал храната и отрязвал опашката на рибата. После стопанинът на къщата вдигал високо над трапезата хлябовете и ги разчупвал. В този обред се криело вярването, че вдигнатият високо хляб ще “вдигне” магически житата от следващата реколта.

Наред с останалото, празникът имал и друга важна функция – отбелязвал времето на преход към зимата, вярвало се, че от този ден започвала същинската зима, бурите и снеговете. Дори хората вярвали, че на този ден ще завали първият сняг, който свети Никола щял да поръси от дългата си бяла брада. Никулден отбелязвал важен момент и за рибарите – краят на есенно-зимния риболовен сезон, след този ден риболовът бил забранен.

Имен ден празнуват

На Никулден имен ден празнуват: Николай, Никола, Николина, Нина, Нино, Николета, Ненка и Кольо. По данни на националният статистически институт днес празнуват 186 457 именици.

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder