„Никой не се нуждае от мен!“ – произход и рискове на тийнейджърската самота

„Никой не се нуждае от мен!“ – произход и рискове на тийнейджърската самота

„Нямам никакви положителни качества, но има много отрицателни. И родителите, и съучениците постоянно ги изброяват по отношение на мен. Майка ми и баща ми изобщо нямат време за мен –  или са заети със собствените си дела, или безусловно ми казват как да живея, и какво да правя. Назидават ме! Отегчен съм от връстниците си, те не ме разбират. Някои от тях са твърде досадни, а други, обратно – високомерни, арогантни и цинични в общуването. Имах един приятел в квартала, с него излизахме, обсъждахме игри, филми, музика, но той се премести да живее на друго място и рядко се свързваме. Понякога не вдига телефона. Явно се чувства добре и без мен. Сега се чувствам съвсем сам. Рядко излизам навън.  В училище има един предмет, който ме интересува. Води го добър учител, но той обръща много внимание на другите ученици и аз не го притеснявам с въпросите си.“

Това е пример за тягостно преживяване на самота от един 15 годишен тийнейджър. Младият човек едновременно иска да задоволи потребността си от независимост и  самостоятелност, да постави и защити своите лични граници, и същевременно се нуждае от доверително общуване, от разбиране със семейството и да удостовери принадлежността си към тийнейджърската общност. Прекъсването на приятелството навън и отхвърлянето от страна на връстници и родители, отключват остри преживявания с мисли за безполезност и непотребност, а те отварят врата към самоизолация и нежелание за общуване с никого. Колкото повече са сферите, в които тийнейджърът изпитва неудовлетвореност от отношенията със значими за него хора, толкова повече той страда от своята самота. Липсата на умения за изграждане на междуличностни отношения и твърде високите изисквания към обкръжението, като правило, водят младият човек до неудовлетворение от себе си, от собствения си живот и до обезценяване на личността.

Самотата е нормално психологическо явление, което трябва да се приема с цялата сериозност на този феномен. При тийнейджърите тя е проблем, който става все по-често срещан.  Самотата е доста мъчително чувство за много възрастни, но за децата и тийнейджърите е изпепеляващо болезнена.  Въпросът е не само в това, че емоциите по време на пубертета са особено завладяващи, но и че самооценката на тийнейджърите до голяма степен се формира, чрез отразяване в очите на връстниците. Известно е, че през този период родителите избледняват и преминават на заден план. Фокусът на вниманието се прехвърля върху връстниците. От това, по какъв начин протича общуването в приятелския кръг, зависи основата на уменията за изграждане на диалог с хората в бъдеще. За тийнейджърите е особено важно в този период да споделят с връстниците си, да им разказват за своя вътрешен свят, да получават тяхното одобрение и приемане. В този период отказът от съвместна дейност е дълбоко нараняващ, а несъгласието се възприема като отхвърляне.

Много тийнейджъри наистина са оставени сами с проблемите, преживяванията и търсенето на отговори на въпросите, които ги вълнуват. В резултат на емоционалното отхвърляне от страна на близките, в тях възниква недоверие към другите и към себе си. Те започват да не вярват, че някой може да ги обича, да им помага, разбира и подкрепя в трудни моменти. Тази тяхна самота не винаги е разбираема за възрастните, които много често атакуват обезценяващо, иронизирайки младия човек с фрази като:  „Хайде стига. Не приемай всичко присърце“, „Не стой така. Просто направи нещо“, „Не си измисляй неща“, „Бих искал да имам твоите проблеми”, „Стегни се! Какво си се отпуснал!“ и др.

Социалните мрежи могат до известна степен да улеснят тийнейджърите да се справят с проблема със самотата, като компенсират липсата на общуване.

„Забравям за самотата, когато съм в социалните мрежи. Имам много приятели. Често публикувам свои снимки и постове. Пиша коментари на страниците на моите фенове. Понякога обаче се чувствам неуютно, особено когато очаквам хората да харесат снимка или да напишат нещо хубаво, но те не те забелязват. Някои пишат дори лоши неща от завист. Тогава съм много притеснена, защото не ме разбират“ – изповед, която често може да се чуе в кабинета на училищния психолог.

В интернет пространството младият човек намира бързо своите съмишленици, попада в ситуации, които го вълнуват. Тук не се страхува да заяви мнението си, получава възможност да изрази себе си и да получи обратна връзка под формата на коментари, „харесвания“, писма. Това обаче е само илюзия за общуване. Увлечението по социалните мрежи може да повлияе негативно на крехката тийнейджърска психика. Един критичен коментар в интернет може да накара тийнейджъра да се почувства още по-изоставен и „сгрешен“. В стремежа си да избегнат самотата и да станат популярни, много момчета и момичета първоначално поставят себе си в най-добра светлина, опитвайки се да събудят възхищение и дори завист у другите. В такива моменти на тийнейджъра му се струва, че колкото повече виртуални приятели го тормозят, толкова по-успешен и търсен става той.

Колкото и интензивно да присъства в социалните мрежи, младият човек, лишен от живото общуване става инфантилен по отношение реалния живот. Практически комуникацията в социалните мрежи е вид изолация, която не позволява формиране на навици за разрешаване конфликти, затруднява усвояването на умения за конструктивно самоутвърждаване, пречи за развитието на способности за приспособяване към нови групи, създава изкривена, илюзорна и невярна представа у тийнейджърите за собствения им Аз и ги лишава от възможността да се научат как да представят себе си, как да бъдат интересни и полезни.

Много са причините, поради които един тийнейджър може да се чувства самотен. Изследвания показват, че в 90% от случаите проблемът с тийнейджърската самота е свързан със семейните отношения: конфликти между родителите; насилие в семейството; липса на доверителни отношения с мама и татко; прекомерна критичност на възрастните; свръхпротекция. Има обаче няколко фиксирани устойчиви групи фактори, които причиняват самота при подрастващите.

Първата група включва развитието на рефлексията. Тийнейджърът се стреми да опознае себе си като личност, да разбере себе си. Той разчита на собствен идеал или на обществена норма. Въпреки това, поради липсата на житейски опит, той няма умения за самонаблюдение и самоанализ. Нивото му на себекритичност е ниско, а себеоценката му е обагрена от субективизъм. Той не може да разбере дали отговаря на своя идеал – чувства се неуверен. Струва му се, че никой не е в състояние да го разбере. Несигурността и чувството, че е различен от другите го карат да изпитва самота.

Втората група включва личностни особености: ниска самооценка, срамежливост, нереалистични представи за любовта и приятелството. Има социални фактори, които също водят до самота, сред които: разпадане на приятелства, несподелена любов, преместване, смърт на любим човек, отхвърляне от връстници, смяна на училище и др.

Третата група е свързана със семейството и стила на възпитанието. Повишената взискателност, контролът и липсата на положително отношение от страна на родителите водят до факта, че той започва да се възприема като безполезен, ненужен и недостоен за любов. Възпитанието тип „кумир на семейството“ води до развитие на егоцентризъм, високомерие, необосновани претенции към другите и нисък контрол върху собственото поведение.

Какво могат да направят самите тийнейджъри за да се справят със самотата?

Опитайте се да приемете самотата си. Преживяването на чувство за самота не е болест, не е патология, а нормално психологическо явление. Научете се да се чувствате комфортно „сам със себе си“. Мислете, че всеки човек изпитва потребност от уединение. Използвайте липсата на хора наоколо за да се концентрирате върху няколко изключително важни лични социално-психологични конструкти: а) житейски ценности и дългосрочни цели; б) духовни потребности; в) своята уникалност и ценност, като умения, знания, дарби; г) творчески потенциал, интереси, хоби, увлечения.

Научете се да общувате. В никакъв случай не се самоизолирайте! Практикувайте да общувате повече, дори и да е трудно. Опитайте се да влизате и излизате от контакт с хората, говорете с другите за вашите нужди и се вслушвайте в техните мисли. Уважавайте границите на другите и отстоявайте личните си граници. В края на краищата често чувството за самота и безполезност възниква именно поради липсата на комуникационни умения, които можете постепенно да подобрите. Усъвършенствайте себе си! Възможно е човек, който може да ви изслуша и разбере, да е много по-близо до вас, отколкото си мислите.

Поемете контрол над емоциите си. Опитайте се съзнателно да контролирате емоциите и действията си в този момент. Така ще намалите тревожността и ще усилите увереността си.  Дори най-болезнените и неприятни ситуации, като раздяла с любим човек или приятел, неразбиране или несправедливо отношение от другите, могат да бъдат използвани като възможност да станете по-добри. Отървете се от илюзиите, научете се да търсите оптимални начини за решаване на важни проблеми и преосмислете случващото се.

Търсете съмишленици. Освободете се от грижите на родителите си, прережете емоционалната пъпна връв. Намерете места, където ще срещнете връстници със сходни интереси – спортни клубове, семинари, курсове, доброволчество и пр.  След като сте наясно с интересите си, започнете с търсене на хора, които ги споделят.  Съвместните дейности могат да превърнат самотата в положително преживяване. Споделянето на интереси е чудесен начин за изграждане на взаимоотношения и творческо прекарване на времето.

Не се страхувайте да посетите психолог. Ако чувството за самота и безполезност е продължително, заедно с висока тревожност, безпомощност и проблеми със самооценката, не се страхувайте да потърсите помощ от училищния психолог. Разбира се, преди това ще трябва да обсъдите проблема с родителите си.

Много важна стъпка е да се разбере, че промяната започва от вас самите. Приемете, че причината за самотата се крие в неспособността да общувате, да създавате запознанства, в особености на личността. С всичко това може да се справите. Основното нещо е да действате.

„Самотата съществува само в самотата. Споделената самота умира“ (Ървин Ялом)

 

Източник: Вестник НИЕ

Авторска рубрика на психолога Кирил Кунчев

Сподели в социалните мрежи:
Jooble : Работа в град Видин

Обяви от Видин, региона и света

Close
error: Прочети повече на www.vidinvest.com
placeholder